Сградата беше много голяма; имаше само един етаж. Служителят от немското разузнаване й беше казал, че има една пристройка и че тук живее само Гюнтер Ягер. Но пристройка беше направена и отдясно — достатъчна за две, три или четири допълнителни стаи за прислугата. Централният вход наистина беше много по-наляво, в края на покрита с чакъл пътека, асиметричен — според сегашната мода — и отдалечен от квартирата на Ягер. Пред нея се намираше страничната врата; в малкото преддверие се виждаше червена светлина. Карин пое дълбоко дъх, като се надяваше да успокои ударите на сърцето си, извади автоматичния пистолет на Дру от джоба на дъждобрана и тръгна през тревата към червената светлина. Някой трябваше да умре — или тя, или той. Това беше краят на техния брак. Но първо трябваше да разкрие плана на Фредерик де Врийс — най-блестящият от всички агенти-провокатори, измислил операция „Водна мълния“, за да парализира Лондон, Париж и Вашингтон.
Карин се приближи към малкото преддверие; дъждовните капки силно барабаняха по покрива. Внезапно я обзе страх, почувства се объркана. Вратата беше леко открехната, а зад нея се виждаше черен мрак. Тя стисна здраво пистолета на Латъм и блъсна вратата. Влезе.
— Знаех, че ще дойдеш, скъпа моя — чу се глас, който отекна в невидимите стени. — Затвори вратата, ако обичаш.
— Фредерик!
— Винаги си ме наричала „Фредерик“, когато си била ядосана. Сега ядосана ли си?
— Къде си?
— По-добре да говорим на тъмно — поне на първо време.
— Откъде знаеше, че ще дойда?
— Разбрах го, още когато ти и любовникът ти отлетяхте за Бон.
— В такъв случай ти е известно, че знаят кой си…
— Това няма никакво значение — рязко я прекъсна Де Врийс-Ягер. — Вече нищо не може да ни спре.
— Няма да се измъкнеш оттук.
— Ще се измъкна, разбира се! Всичко е уредено.
— Как? Всички те познават и няма да те изпуснат.
— Защо? Защото са отвън, на четири акра околовръст, скрити в храстите с подслушвателни апарати и ме чакат да се свържа с останалите в Германия, Англия, Франция и Америка? За да обвинят един и да арестуват други, само защото съм говорил с тях? Искам да ти кажа, скъпа, че много се изкушавах да се обадя на президентите на Франция и Съединените щати, както и на английската кралица.
— А защо не го направи?
— Защото щеше да стане смешно, а ние сме ужасно сериозни хора.
— Кажи ми, Фредерик, къде се дяна човекът, който повече от всички мразеше нацистите?
— Това не е точно така — отсечено каза новият фюрер. — Първо, отвращавам се от комунистите, защото са глупави. Прахосват силите си, като се опитват да живеят според марксистката доктрина за равенство при условие че равенство не съществува. Издигат необразовани плебеи и грубияни. В края на краищата, за тези хора няма нищо велико.
— Никога преди не си говорил така.
— Говорил съм, разбира се! Просто ти не си ме слушала достатъчно внимателно… Но това също няма значение, защото аз прогледнах и видях истината — за това ми помогна един хирург, който осъзна, че аз съм човекът, от когото имат нужда.
— Ханс Траупман? — попита Карин и се ядоса, че е произнесла това.
— Той вече не е сред нас — благодарение на твоята група некадърници. Постъпихте толкова аматьорски! Траупман даде живота си за нашата кауза — а той едва ли някога е желал да умре по друг начин, защото нашата кауза е всичко!
Много неща знаеше Ягер, но не знаеше всичко. Той вярваше, че Траупман ме умрял в лодката си.
— Чия кауза, Фредерик? Тази на нацистите? На тези чудовища, които екзекутираха твоите баба и дядо и принудиха родителите ти да живеят в мизерия, докато накрая отнеха живота им?
— Много неща научих, откакто ти ме изостави…
— Аз? Аз ли съм те изоставила?
— Отмених екзекуцията си с диаманти, с всички диаманти, които бях оставил в Амстердам. Но след като Стената падна, никой нямаше нужда от мен. На кого щеше да потрябва един таен агент, който вече няма кого да шпионира? Какво щеше да стане с моя живот? С огромните сметки, лимузини, скъпи курорти? Помниш ли курорта на Черно море, Севастопол? Боже мой, така се забавлявахме, а аз имах на разположение двеста хиляди американски долара за операцията!