— Ти беше на страната на НАТО.
— Но сега съм на вярната страна. Би ли ми помогнала сега?
— Зависи, скъпи. Много си убедителен. Толкова съм развълнувана от думите ти! Винаги си бил изключителен — дори хората, които се разочароваха от теб, казваха колко много…
— Говориш за моя приятел… моя бивш приятел Хари Латъм, който сега е твой любовник!
— Грешиш, Фреди, Хари Латъм не ми е любовник.
— Лъжеш! Винаги се е възхищавал от теб, чакаше ти да се заинтересуваш от него.
— Прекалено дълго сме живели заедно — знаеш кога казвам истината. Чувал си ме да изричам стотици лъжи в твоя полза… Хари Латъм не ми е любовник.
— Кой е твоят любовник?
— Този, който се представя за Хари.
— Защо?
— Защото ти искаше да убият твоя приятел Хари. Как можа да постъпиш така, Фредерик? Хари те обичаше като… като брат.
— Той разкри нашата главна квартира в Алпите — спокойно каза Ягер. — Хари е част от един експеримент. Нямах друг избор — трябваше да се съглася.
— Какъв експеримент?
— Медицински. Така и не разбрах за какво става дума. Траупман беше много ентусиазиран, а не можех да тръгна срещу него. Той беше моят наставник, човекът, който ме издигна.
— Ти си новият Адолф Хитлер, така ли?
— Прочетох няколко пъти „Майн Кампф“ и всички биографии, които успях да намеря. Нямаш представа колко си приличат нашите съдби!
— Това е лудост!
— Нищо подобно.
— Ако всичко това се осъществи, хиляди хора ще загинат!
— Да, така е, но това бързо ще отмине, ще се забрави и светът ще стане много по-добър. Няма да има войни; нашият прогрес ще бъде сигурен — дори вече е започнал. За няколко месеца ще сменим правителствата, ще създадем нови закони, които да дават предимство на силните и чистите, а в рамките на няколко години цялата безполезна, долнопробна маса — утайката на обществото — ще бъде пометена завинаги.
— Не е нужно да ми държиш речи, Фреди.
— Но това е така! Не виждаш ли?
— Не виждам теб. Искам да видя своя изключителен съпруг. Моля те, включи осветлението.
— Имам малък проблем.
— Защо? Променил ли си се за пет години?
— Не, но аз нося очила, а ти — не.
— Знаеш, че и аз нося, но само когато очите ми се уморят.
— Да, но при мен е друго. Мога да виждам в тъмното и виждам пистолета в ръката ти. Сега си спомних, че си левачка. Помниш ли как искаше да играеш голф с мен и аз ти купих стикове? Те се оказаха неподходящи.
— Разбира се — бяха за десняци… Нося пистолет, защото ти винаги си ми казвал да не ходя на срещи през нощта без оръжие.
— Да, защото те пазех. Твоите приятели отвън знаят ли, че имаш оръжие?
— Не видях никого. Дойдох сама.
— Сега вече лъжеш, но това няма значение. Хвърли оръжието на пода!
Карин се подчини, а Де Врийс-Ягер включи осветлението — лампата освети малка капела с олтар, на който висеше златно разпятие на фона на пурпурна завеса. Новият фюрер седеше на молитвен стол. Беше облечен в бяла копринена риза с разкопчана яка, светлорусата му коса блестеше, а красивото му лице с остри черти изглеждаше много привлекателно.
— Как изглеждам след пет години, скъпа?
— Красив — както винаги.
— Хер Хитлер никога не е притежавал това качество. Знаеш ли, че е бил много нисък и е носел високи обувки? Красотата винаги ми е помагала, но аз съм много скромен и се преструвам, че не забелязвам жените. Суетата пречи на водача.
— Сигурна съм, че благоговеят пред теб. Аз също благоговеех някога… и още благоговея.
— Кога разбрахте, че Гюнтер Ягер е новият водач на неонацистите?
— Един от зоненкиндерите се огъна при разпита. Предполагам, че под въздействието на наркотиците.
— Това е невъзможно, никой от тях не знае за това.
— Сигурно си се разкрил, без да разбереш. Нали каза, че си ходил на събрания и си държал речи…
— Само пред хората в Бундестага! Всички останали получаваха записи.
— Тогава някой те е предал, Фреди. Чух нещо за един католически свещеник, който отишъл да се изповяда и поставил на сериозно изпитание съзнанието на своя изповедник.
— Боже мой, та това е онзи идиот Палц! Толкова пъти съм казвал, че трябва да го изхвърлим, но Траупман твърдеше, че имал много привърженици сред работническата класа. Ако зависеше от мен, бих го разстрелял.
Карин почувства облекчение. Беше дръпнала вярната струна. Името на Палц й бе познато от разпознатите на видеозаписа лица. Монсеньор Палц беше възрастен човек, когото католическата йерархия в Германия никак не харесваше — това се потвърди от телефонния разговор с епископа на Бон. Той не пестеше думите си: „Некадърник, лицемер, който трябва да бъде пенсиониран!“. Карин изчака съпругът й да се успокои.