— Фреди — внимателно започна тя, — този свещеник каза, че в Лондон, Париж и Вашингтон ще се случи нещо ужасно — мащабна катастрофа, от която стотици хиляди ще загинат. Вярно ли е, Фреди?
Фюрерът мълчеше мрачно и напрегнато. Когато заговори, гласът му прозвуча нервно и дрезгаво:
— Значи за това си дошла! Изпратили са те да разузнаеш какво представлява нашата операция!
— Дойдох по своя воля. Те не знаят, че съм тук.
— Никога не си била добра лъжкиня — сигурно е така. Вече казах, че нищо не би могло да ни спре. Като всички велики водачи аз поемам цялата отговорност и съм запознат с общите насоки и окончателните резултати, но не и с техническите аспекти. Не знам дори имената на тези, които ще ги осъществят.
— Знам, че има връзка с водоизточниците на тези градове.
— Така ли? Сигурен съм, че монсеньор Палц е бил много обстоятелствен в описанията на техническите подробности. Защо не попитате него?
— Няма да стане, Фреди! Ще се провалите! Всички ще бъдат заловени. Там ви очакват стотици войници, готови да стрелят по всеки, който се опита да стигне до водата. Ще бъдеш разобличен!
— Разобличен? — спокойно попита Ягер. — От кого? От един старец, който не може да каже кой ден сме днес, кой месец и коя година? Не ставай смешна.
— Фредерик, има видеозапис от последното ви събрание! Всички присъствали са арестувани. Всичко свърши, Фреди! За Бога, отмени „Водна мълния“!
— Да отменя „Водна мълния“? Боже мой, виждам, че казваш истината!
Гюнтер Ягер стана от молитвения стол.
— Никой не може да спре вълната! След по-малко от час аз ще отлетя за страна, в която приветстват нашето дело и оттам ще наблюдавам как моите последователи заемат ръководни правителствени длъжности.
— Няма да се измъкнеш!
— Много си наивна, скъпа — каза Ягер, отиде до олтара и натисна един бутон под златното разпятие. Изведнъж подът се разтвори и откри течащите води на реката. — Долу ме чака подводница с ескорт от лодки. Тя ще ме откара до Кьонигсвинтер, където ме очаква самолет.
— А какво ще стане с мен?
— Имаш ли представа откога не съм бил с жена? — спокойно попита Ягер. — Години наред носех монашески одежди и наблюдавах как другите, които не издържаха на изкушенията, се поддаваха на компромиси и поквара.
— Моля те, Фредерик, не ми говори за това. Не ме интересува.
— Трябва да те интересува! Повече от четири години живях по този начин и доказвах, че съм достоен да бъда върховен водач. Не обръщах внимание на предизвикателно облечените жени и не допусках в мое присъствие да се разказват неприлични анекдоти.
— Сигурно е било непоносимо за теб — каза Карин, докато оглеждаше стаята. — Винаги, когато се връщаше от задача в източния блок, ти носеше огромно количество презервативи и телефонни номера на жени.
— Тършувала си из дрехите ми!?
— Обикновено го правех, преди да ги занеса на химическо чистене.
— Винаги си имала готов отговор за всичко.
— Казвам ти истината… Но какво ще стане с мен, Фредерик? Ще ме убиеш ли?
— Не — все още си ми жена пред Бога. Освен това, подводницата е предвидена за двама души. Ти ще бъдеш моя спътница и компаньонка, моя императрица — като госпожица Браун за Адолф Хитлер.
— Ева Браун се е самоубила заедно със своя „император“. Това не ми допада.
— Няма да дойдеш с мен, така ли?
— Не, няма да дойда с теб.
— Ще го направиш — едва чуто каза Гюнтер Ягер и започна да разкопчава бялата си копринена риза. След като я свали, започна да разкопчава колана си.
Внезапно Карин се хвърли към автоматичния пистолет на Латъм, който бе оставила на пода. Ягер се втурна напред и я ритна с носа на ботуша си в стомаха. Тя падна на пода, сви се и застена от болка.
— Сега ще дойдеш с мен, скъпа — каза новият фюрер, свали панталона си и го остави на молитвения стол.
39.
Откога е вътре? — попита Латъм, като почти крещеше в дъжда.
— Точно преди двайсет минути — отговори немският агент, когато колата на разузнаването със загасени фарове се приближи към поста край имението.
— Как сте я пуснали да влезе вътре, без да има някакъв начин да се свърже с вас?
— Ясно й обясних, че не мога да й дам предавател, и тя ме разбра, сър.
— Не мислите ли, че трябваше да ни се обадите, преди да я пуснете да влезе? — почти изкрещя Витковски.
— Не, за Бога! — ядосано отвърна агентът. — Господин Моро лично се свърза с мен. Уточнихме най-безопасния маршрут.
— Моро? Кучи син! — избухна Латъм.
— За да бъда по-точен, майн хер — каза агентът от немското разузнаване, — ще добавя, че госпожицата не е била през цялото време в къщата. Последният ни пост докладва, че е влязла там преди дванайсет минути. Вижте, тук съм записал точното време. Много съм педантичен — като всички германци.