— Спри, Фредерик! Ще те убия!
— Няма да го направиш! — кресна Гюнтер Ягер, докато се отбраняваше от ударите на Латъм. Дру изви китката му надолу към пода, където зееше квадратна дупка и течеше реката. — Ти ме обичаш! Всички ме обичат и благоговеят пред мен!
Нацистът освободи ръката си: вече можеше да стреля.
Карин се прицели и натисна спусъка.
В този момент през отворената врата нахлуха командосите. След тях тичаше Витковски. Изведнъж те се спряха, изненадани от сцената. През следващите няколко секунди се чуваше само шумът на пороя отвън и тежко дишане.
— Сигурно е трябвало да го направиш, момче — каза полковникът, като гледаше към тялото на Ягер.
— Аз го направих! — извика Карин.
— Вината е моя, Стан. Аз бях причината — намеси се Латъм. — Загубих самообладание и той се възползва от това. Щеше да ме убие със собственото ми оръжие?
— Със собственото ти оръжие?!
— Замахнах срещу него с пистолета, а не биваше.
— Той се опита да ме изнасили и ако Дру не беше влязъл, щеше да успее и после да ме убие!
— Значи ще го напишем в доклада — каза полковникът. — Нещата не винаги стават така, както бихме искали. Научи ли нещо, Карин?
— Разбрах как е стигнал дотук — направил е сделка с ЩАЗИ и Ханс Траупман го е открил. За „Водна мълния“ обясни, че не знае техническите подробности, нито имената на специалистите, които ще изпълняват операцията.
— По дяволите! — възкликна Латъм. — Аз съм пълен глупак!
— Хайде да претърсим това място и да видим какво можем да открием.
— А охраната отвън? — попита Кристиан Диц. — Може би ще ни помогне с нещо.
— Не знам, капитане — отвърна Карин де Врийс. — Фредерик ми каза, че дори те не могат да уловят всички радиовълни. Това може да означава само, че нацистите са проникнали в местните власти по същия начин, по който са проникнали и в Бундестага. Предлагам сами да се заемем с това.
— Да започваме — каза лейтенант Антъни.
— А другите двама пазачи? — попита Дру.
— Вързани са и спят — отговори Диц. — Сега ще ги проверим и като свършим, ще ги отведем където трябва.
— Момчета, заемете се с останалата част от къщата, а ние ще огледаме стаите, в които е живял. Тук има три стаи и баня — по една за всеки от нас — нареди полковникът.
— Какво да търсим, сър? — попита Джералд Антъни.
— Всичко, което може да ни отведе към „Водна мълния“ — телефонни номера и имена… Намерете чаршаф, ще покрием трупа.
Когато слънцето изгря над източен Рейн, няколко кашона с материали бяха отнесени в капелата. По-голямата част от съдържанието в тях вероятно нямаше никаква стойност, но други експерти трябваше да се произнесат по въпроса.
Карин изучаваше парче хартия, написано на ръка от бившия й съпруг:
— „Самолет построен“ — това е всичко, останалата част е откъсната.
— Дали има нещо общо с „Водна мълния“? — попита Витковски, който преглеждаше няколко други кашона.
— Не — поне на пръв поглед не личи.
— Тогава защо да си губим времето с него?
— Писал го е във възбудено състояние — почеркът е почти неразбираем. Познавам този почерк: оставял ми е бележки за това какво трябва да купя, преди да тръгне нанякъде. Бил е превъзбуден.
— Боя се, че няма никакъв смисъл — каза Дру, който стоеше до квадратния отвор на пода. — Едва ли има връзка с „Водна мълния“. Сорънсън, който, доколкото разбрах, доста разбира от водоизточници, изключи възможността за самолети.
— Прав е — каза полковникът, като запечата последния от трите кашона. — Възможността за отклонение поради вятъра и височината правят такава атака невъзможна.
— Уес спомена, че водоизточниците често се отхвърлят като възможност за саботаж. Никога не съм знаел за това.
— Защото никой не го е правил, като се изключат войните в пустинята, когато са отравяли оазисите.
— Те са намерили начин, Стан, убеден съм в това.
— Какво повече можем да направим? — попита Карин. — Остават ни двайсет часа.
— Ще откараме всичко в Лондон на експертите от МИ-5, МИ-6 и тайните служби. Нека подложат всичко на проверка.
— Ще го уредим за четирийсет и пет минути — каза Витковски, взе радиотелефона си и набра някакъв номер.
— Искам да се върнем в Париж по най-бързия начин и да се срещнем с тамошните експерти по водоизточниците.
— Защо просто не разберем къде са самите водоизточници и не отидем там? — попита Де Врийс. — Клод може да го уреди.
— Той те вкара тук! — изсъска Латъм. — Ти си му се обадила и той те е пуснал да влезеш, без да ни каже!