След това изведе плачещата Карин от сепарето, уви ръката й в платнена салфетка и я отведе по-далеч от ужасната гледка. Извика на управителя, който се бе скрил в кухнята, да се обади в полицията. По-късно щеше да се проведе необходимият разпит. Нямаше време да оплаче любимия си брат, не можеше дори за миг да се спре до тялото му и да потъне в спомени. Трябваше да заведе Карин де Врийс на лекар и да се върне на работа.
Братството трябваше да бъде унищожено — трябваше, дори това да му струваше останалата част от живота, дори да му струваше самия живот. Това бе клетвата, която той даде пред всички богове, които биха могли да съществуват.
— Не можеш да отидеш в офиса си, не разбираш ли? — каза Карин. Тя седеше в болнична количка в кабинета на лекаря, чието име бе в списъка от сигурни хора на посолството. — Ще тръгнат слухове — и с теб е свършено!
— Тогава офисът ми трябва да се премести заедно с мен — каза Дру с тих, но настоятелен глас. — Имам нужда от всички данни, с които разполагаме навсякъде, и няма да се задоволя с по-малко. Ключът е човек на име Крьогер, Герхард Крьогер, и аз ще открия този кучи син — трябва да го открия! Кой е той? Къде се намира?
— Знаем, че е лекар и би трябвало да е германец — Де Врийс гледаше Латъм, докато той бавно вдигаше и сваляше превързаната й дясна ръка, както бе наредил лекарят. — За Бога, Дру, престани!
— Какво? — рязко попита Латъм. Той отмести поглед от бинтованата й ръка.
— Опитваш се да си внушаваш, че нищо не се е случило, а от това няма смисъл. Тъгуваш по Хари, аз също — без съмнение — но ти се затваряш в себе си и това не ти дава мира. Престани да се преструваш, че ти е безразлично и само си вършиш работата. Хари беше такъв, но ти не си.
— Когато видях какво направиха с него, си казах, че по-късно ще го оплаквам. Отложих го и сигурно никога няма да го направя.
— Разбирам.
— Така ли?
— Поне така мисля. Не можеш да сдържиш гнева си. Искаш отмъщение и това сега е на първо място за теб.
— Преди време ти употреби един израз за Хари — за начина, по който подхожда към проблемите или кризите си. Нарече го sang-froid, което, доколкото разбирам, означава спокоен или хладнокръвен.
— Точно това означава.
— Френският ми е много примитивен — това е факт, който много често ми напомнят — но съществува вариант на този израз…
— De sang-froid — най-съзнателно хладнокръвно — каза Карин. Очите й се впиха в неговите.
— Точно така. Тъкмо в това Хари най-много го биваше. Към всичко в живота той подхождаше не хладно, а студено — леденостудено. Аз бях единственото изключение: когато ме гледаше, в погледа му имаше топлина, каквато рядко се появяваше по друг повод… Не, имаше още един човек — нашата братовчедка, момичето, за което ти разказах, че почина от рак. Тя също бе много важен човек за него, много, много важен. Ако използваме езика на поезията, то тя може би е била неговата „розова пъпка“, докато не си се появила ти.
— Говориш за „Гражданинът Кейн“ на Орсън Уелс, разбира се.
— Точно така, това е част от нашия лексикон. Един символ от миналото, който понастоящем има много по-голямо значение, отколкото човек може да си помисли.
— Нямах представа, че е изпитвал подобни чувства към мен.
— И Кейн не е имал представа. В мислите си той е виждал само това, което е обичал като малък, но то е било унищожено от огъня; и не е открил нищо, с което да го замести. Оставало му е само образованието.
— И Хари ли е бил такъв като малък?
— И като дете, и като юноша, и като мъж. Пълен отличник, с коефициент на интелигентност, който надхвърляше всякакви класации. С бакалавърска, магистърска и докторска степен, преди още да е навършил двайсет и три години. Винаги се стремеше да бъде най-добрият във всичко, което правеше, и покрай всичко това научи гладко пет — ако не и шест — езика. Както вече ти казах, беше изключителен.
— Какъв необикновен живот!
— По дяволите, предполагам, фройдистите биха казали, че Хари е надарено дете, което откликва на далечния си баща — далечен както географски, така и емоционално — и има една сладка, природно интелигентна, но не и интелектуална майка, попаднала на неподходящ съпруг и решила, че нейната мисия в живота е да бъде привлекателна, любвеобилна и мила, така че защо да се меси в спорове, които не може да спечели?