— Сега не му е времето да бъдеш язвителен, Даниъл!
— Време е и ние да се научим да се подчиняваме като германците, Болинджър! Дру Латъм — един от малкото агенти с ясна представа за нещата и глава на раменете — е убит след четири несполучливи опита, а аз нямам никакво обяснение!
— Брат му е жив — неубедително забеляза държавният секретар.
— Направо страхотно! Къде, по дяволите, е той?
— Имам отворена линия с ЦРУ. Веднага щом разбера това, ще го разбереш и ти.
— Страхотен си — подигравателно каза Кортлънд и въздъхна. — Наистина ли мислиш, че тайните агенти от ЦРУ ще ти кажат каквото и да било, по дяволите? Ти си седиш зад бюрото, а те рискуват живота си. Научих го, когато бях във Финландия и с КГБ буквално бяхме съседи. Ние сме кръгли нули в подобни ситуации, Адам. Казват ни само онова, което искат да ни кажат.
— Едва ли е точно така. Ние сме върховната власт, командирите, ако предпочиташ.
— Кажи го на Дру Латъм, когото застреляха, защото не можахме да го подкрепим. Проникнали са дори в нашето посолство!
— Изобщо не ви разбирам бе, хора!
— По-добре започни да разбираш, господин секретар. Нацистите се завръщат.
Директорът на Консулски Операции Уесли Сорънсън седеше на бюрото си, подпрял издадената си брадичка с ръце. Изпитваше такава мъка, че в очите му блестяха сълзи. Загубата беше толкова непоносима, толкова ненужна; той разсъждаваше над смисъла на собствения си живот. Дру Латъм бе убит — самия него толкова пъти можеха да го убият — и за какво? Какво би променила смъртта на един-единствен офицер от разузнаването, когато баровците щяха да продължат да се събират на банкети в луксозни хотели, на международни преговори и развяващите се знамена на техните паради и в конгресните зали нямаше да означават нищо друго освен церемониално лицемерие?
Сорънсън усети, че това е краят. Нямаше какво повече да даде, знаеше, че в сянката на тези паради има прекалено много смърт. Не виждаше и искрица светлина.
Но точно в този момент тя се появи.
— Уес, надявам се, че скрамблерът е включен.
— Дру? Боже мой, ти ли си?
Сорънсън рязко се наведе над бюрото си. Кръвта се бе отдръпнала от лицето му.
— Жив ли си?
— Надявам се също така, че си сам. Попитах секретарката ти и тя го потвърди.
— Да, разбира се… Чакай да си поема дъх. Това е невероятно — не знам какво да кажа, какво да мисля… Нали това си ти — жив?
— Последния път, когато ти проверявах пулса, беше така.
Мълчание — като затишие пред буря.
— Тогава сигурно ще ти се наложи да дадеш доста подробни обяснения, младежо! По дяволите, вече написах писмо до родителите ти, в което изказвах съболезнованията си.
— Майка ми е мъжко момиче, ще го преживее. А колкото до баща ми, ако изобщо е там, вероятно ще се опита да проумее кой от двама ни е застрелян.
— Безвкусни шеги…
— По-добре така, отколкото иначе, господин директоре — прекъсна го Латъм. — Сега няма време за това.
— По-добре намери време за обяснение. В такъв случай сигурно е Хари — той ли е убитият?
— Да. Аз ще заема мястото му.
— Какво?
— Току-що ти казах.
— За Бога, защо? Никога не бих разрешил подобно нещо! Няма да го позволя!
— Така си и знаех. Точно затова те заобиколих и го направих сам. Ако постигна нещо, можеш да си припишеш заслугата. Ако не успея — е, тогава няма да има значение, нали?
— По дяволите заслугата, искам да знам дали си даваш сметка какво правиш! Поведението ти е недопустимо и ти го знаеш!
— Не съвсем, сър. На всички ни е позволено да вземаме решения според обстановката — ти ни го позволи.
— Само в случай, че не можете да се свържете по нормалния канален ред с началството, в изключителни ситуации. А аз съм тук и ти можеш да се свържеш с мен, независимо дали съм в офиса, у дома, на игрището за голф или в някой мръсен публичен дом — ако случайно посещавам такъв! Защо не се свърза?
— Току-що ти казах. Щеше да ми откажеш и нямаше да си прав. Не си тук и не мога да те накарам да разбереш, защото всъщност самият аз не разбирам, но знам, че съм прав. И ако ми позволите, сър, тъй като знам някои неща от служебното ви досие, мисля, че някога самият вие сте предприемал подобни еднолични акции.
— Стига си дрънкал, Латъм — каза Сорънсън с уморен и тъжен глас. — Какво си измислил и как смяташ да го направиш? Защо искаш да се правиш на Хари?