Виковете на децата, дошли с родителите си, се смесваха с крясъците на множеството птици в зоопарка в Рок Крийк Парк. Един доста грозен кондор с размах на крилете поне осем фута с крясък се отдели от високия прът. Ноктите му се вкопчиха в решетките на огромната клетка. Децата и възрастните веднага отстъпиха назад. Втренченият поглед на гигантската птица изразяваше враждебно задоволство.
— Мамка му и хищник, а? — каза Нокс Талбът и застана зад Уесли Сорънсън.
— Никога не съм разбирал защо думи, свързани с майката, се използват при описание на огромни размери например — отговори директорът на Консулски Операции, без да отмества погледа си.
— Заради силата й, да речем. Именно безжалостната агресивност на женската, която пази малките си, ни е спасила през Ледниковия период.
— А мъжете какво са правили?
— Най-вече това, което правят и днес. Ловували навън, докато жените пазели пещерите от зверовете — далеч по-опасни от тези, които някога сме преследвали.
— Говориш много тенденциозно.
— Просто съм женен; до този извод стигна жена ми. И тъй като сме заедно само от трийсет и шест години, не виждам защо да обръщаме лодката на този ранен етап.
— Хайде да хапнем по един хот-дог. Павилионът е на около петдесет ярда по-наляво, там можем да седнем на някоя пейка. Обикновено има много хора, така че със сигурност няма да ни забележат.
— От чили получавам газове.
— Опитай с кисело зеле.
— Още по-зле.
— Тогава само с горчица.
— Виждал ли си някога как се прави хот-дог, Уес?
— А ти?
— Мисля, че ръководиш компания, която ги произвежда.
Седем минути по-късно Сорънсън и Талбът седяха един до друг като двама дядовци, които се възползват от крайно необходимата почивка от палавите си внуци.
— Има нещо, което не мога да ти кажа, Нокс — започна директорът на Консулски Операции. — И сигурно по-късно, когато го разбереш, ще побеснееш…
— И ти побесня, когато махнахме името на Моро от списъка на Хари Латъм, който ти изпратихме.
— Приликата е очевидна.
— Тогава сме квит. А какво можеш да ми кажеш?
— Първо, мога открито да ти кажа, че молбата идва от бивш специалист от G-2, действал в Берлин през трудните времена. Името му е Витковски, полковник Стенли Витковски…
— В момента е шеф на охраната на посолството в Париж — прекъсна го Талбът.
— Познаваш ли го?
— Неговата репутация ми е известна. Толкова е умен, че може да се нареди след теб на опашката за моята длъжност, ако получи признанието, което заслужава. Досега не можеше да го получи, защото работеше в зоната на мълчанието.
— В момента той очевидно служи за свръзка на Хари Латъм, който не би рискувал сам да се свърже с Лангли.
— Заради компютрите АА-Нула?
— Очевидно… Латъм искаше таен достъп до теб, но той не те познава. Нали помниш, че ти стана директор на ЦРУ, когато дойде новата администрация — почти две години, след като Хари мина в нелегалност. И тъй като познава Витковски отпреди, е решил да използва него. А тъй като и аз познавам полковника оттогава, той пък реши да използва мен за свръзка.
— Логично — каза Талбът и кимна.
— Не знам дали е логично, Нокс, но по-късно, след като ти обясня всичко, ще видиш, че е било необходимо и ще ми простиш.
— А каква е работата?
— Става дума за един германски лекар, който може би има огромно влияние в нацисткото движение, а може би е човек със съвест, който работи срещу тях. Трябва да научим всичко възможно за него, а ти си важна клечка.
— Всички така смятат — съгласи се директорът на ЦРУ. — А как се казва?
— Крьогер. Герхард Крьогер. Но има нещо много важно.
— Слушам те.
— Трябва да го пазиш в пълна тайна, в абсолютна тайна! Името му не бива да се споменава в Управлението.
— Пак ли заради компютрите АА-Нула?
— Единият отговор на този въпрос е „да“, но освен него може да има и други отговори. Можеш ли да го направиш?
— Мисля, че да. Когато се захванах с тази работа, която ти трябваше да поемеш, настоях с мен да дойде и секретарката ми. Тя ми е секретарка вече от двайсет години, бързо схваща и е толкова умна, че не ми се налага да си довършвам изреченията. Освен това е англичанка — това очевидно й дава определена власт над нас, хората от колониите… Крьогер, Герхард, доктор. Тя сама ще прегледа данните и ще събере всичко, с което разполагаме по въпроса.
— Благодаря ти.
— Няма защо. Ще ти се обадя, щом ми донесат данните. И ще дойдеш при мен в кабинета да пийнем по едно.
— Чудесно, много съм ти благодарен.
— Има още нещо, което не сме си казали, нали така, Уесли?
— Естествено, става дума за лова на вещици. Последиците от списъка на Хари започват да стават неуправляеми.