— Този Хари Латъм трябва да бъде проследен и убит. Нямаме време за губене!
— Разбрахме това, от Бон ни го обясниха.
— И вие си стоите тук и най-спокойно ми съобщавате, че това е въпрос само на време?
— Виковете никога не помагат, майн хер. Времето се измерва в секунди, минути, часове, дни, седмици и…
— Млъкнете! Ние сме в криза, държа да приемете този факт.
— Приемам го — приемаме го, господине.
— Щом е така, какво сте направили досега и какво смятате да правите? И къде, по дяволите, са вашите двама души? Обаждали ли са се?
Младият блицкригер се изпъна като струна, но в погледа му проблесна несигурност; той тихо отговори:
— Както обясних на Дрозда, хер Крьогер, има няколко възможности. Избягали са, но и двамата са ранени — не знаем доколко е сериозно. Ако положението им е безнадеждно, те ще постъпят достойно, защото всеки от тях е положил клетва — ще се самоубият с цианкалий или ще се прострелят в главите.
— Казвате, че не са се обаждали.
— Точно така, сър. Но знаем, че са избягали с колата.
— Откъде знаете?
— Пише го във всички вестници, съобщават го в новините. Освен това научихме, че се провежда масово издирване — лов на хора, в който са се включили полицията, Сюрте и дори бюро „Дьозием“. Навсякъде са плъзнали: по градове, села, дори из горите и планините: разпитват всеки лекар в радиус два часа път от Париж.
— Следователно, вие смятате, че е извършено двойно самоубийство, и въпреки това казахте, че има няколко възможности. Какви са другите?
— Това е най-вероятното, сър, но е допустимо и да се възстановяват някъде, където нямат телефон подръка. Както знаете, ние сме обучени да ближем раните си като животните, на някое скришно място, докато не зараснат достатъчно, за да се свържем с другите. Всички сме обучени да оказваме първа помощ при телесни повреди и да наместваме счупени кости.
— Това е чудесно. Ще върна дипломата си и ще пращам пациентите си при вас.
— Това не е шега, майн хер, просто сме обучени да оцеляваме.
— Някакви други „възможности“?
— Искате да знаете дали не са ги заловили живи, така ли?
— Да.
— Щяхме да разберем, ако беше така. Информаторите ни в посолството щяха да ни съобщят, а колкото до лова на хора, започнали са го без всякакво колебание. Френското правителство разполага с над сто служители, които търсят нашите хора. Ние ги наблюдаваме и ги подслушваме.
— Убедителен сте. Какво още правите? Докъде сте стигнали? Хари Латъм трябва да бъде открит!
— Надяваме се, че скоро ще го открием, сър. Латъм е под закрилата на „Антинеос“.
— Това ми е известно! — прекъсна го Крьогер ядосано. — Но това нищо не означава, ако не знаете къде се намират те или къде са го скрили.
— Можем да научим местонахождението на главната им квартира за два часа, майн хер.
— Какво?… Защо не го казахте по-рано?
— Защото бих предпочел да ви поставя пред свършен факт, а не да ви давам предположения. Казах „можем да научим“, но още не сме.
— Как?
— Шефът на охраната в посолството се е свързал по телефона с „Антинеос“, а неговият телефон, както и този на посланика, се подслушва. Съществува засекретен запис на неговите телефонни разговори. Нашият човек смята, че можем да му хвърлим едно око. След като научим телефонните номера, лесно можем да вербуваме някого от телефонната компания, който да изкопае местонахождението им. От тази гледна точка проблемът може да бъде елиминиран.
— Звучи твърде просто. Според мен номерата, които не фигурират в указателя, се пазят строго — Бог ми е свидетел, че с нашите е така. Съмнявам се, че можете да влезете в офиса на някой служител от телефонната компания и да сложите пачка пари на бюрото му.
— Няма да влизаме в никакъв офис. Използвах думите „да изкопае“ и точно това имах предвид. Ще намерим работник, който поставя кабели — тяхното истинско местонахождение е фиксирано в компютрите. Налага се — за инсталации, за поправки…
— Очевидно си разбирате от работата, хер… Как се казвате?
— Нямам име, никой от нас няма име. Аз съм номер 01, Париж. Елате, уредил съм транспорт за вас. Ще държим постоянна връзка, може би ще ви се обадим няколко минути, след като пристигнете в хотела.
Дру седеше зад бюрото в стаята си в „Мезон Руж“ — сградата на „Антинеос“. Вдигна телефонната слушалка и набра номера на посолството. Помоли телефонистката да го свърже с госпожа Де Врийс от „Документи и разследвания“.