Татана продължаваше да плаче, когато подкарах отново, обикаляйки бавно из центъра на града, като на няколко пъти завивах в погрешна посока, преди да намеря хотела. Спрях пред някакво кафене точно до него и ѝ поръчах един голям коняк.
— Той не е усетил нищо — казах аз, хващайки ръката ѝ. — Загубил е съзнание, преди да се блъсне в земята.
— Тия копелета — прошепна тя, — тия мръсни, зли, шибани копелета! — и глътна коняка наведнъж.
Облаците бяха пропълзели надолу по планината и скриваха слънцето, но все още беше много горещо и по лицето и ръцете ми бяха избили капчици пот. Оставих някакви пари на масата и я отведох в хотела. Тук нямаше никаква възможност да избегнем регистрацията. На рецепцията една французойка с делови вид поиска паспортите ни и каза, че сама ще попълни фишовете. След това тя повика един пиколо французин, който ни отведе горе в двойна стая, чиста и функционална, лъхаща на сухия хлад от климатична инсталация.
Пъхнах се под душа, а Татана се строполи на леглото, без да спира да хълца на пресекулки.
— Не мога да повярвам — непрекъснато повтаряше тя. — Борис мъртъв, това не може да е вярно! Той изглеждаше толкова… толкова неунищожим.
Аз обаче вярвах и още как: сега, след като шокът бе преминал и можех да размишлявам по-хладнокръвно, започнах сериозно да претеглям последствията, които тази смърт можеше да има за нас. Намеренията на Москва изглеждаха достатъчно недвусмислени: да заловят някой от нас и да го откарат в Русия, където да го принудят да издаде източника на книгата. Следователно заплахата срещу Борис се превръщаше в заплаха срещу нас.
След това ми хрумна една още по-страшна мисъл. Те бяха извършили отвличането във Франция — ако информацията, че самолетът е излетял от Лион беше вярна. Реюнион също беше Франция, само на осем часа път със самолет. Помислих си дали в крайна сметка Родезия нямаше да е по-добрият избор?
Докато Татана продължаваше да лежи обезумяла на леглото, аз взех „Тайм“ и зачетох един от уводните материали, озаглавен „Берия АД“. Списанието проследяваше основните нишки на конспирацията, но не стигаше до никакво заключение относно автентичността на книгата. Статията завършваше с извода, че ако това е фалшификация, измамниците вероятно в момента са мишена номер едно за съветските служби за сигурност. Броят е бил даден за печат най-малко два дни преди смъртта на Борис.
Хапнахме на обед без особен апетит, след това се отправихме с колата на юг по крайбрежното шосе край океанската пустош, която се издуваше като кожата на огромно влечуго. Накрая открихме един бамбуков бар, разположен върху ивица черен пясък до самите вълни. Слънцето се бе скрило зад проблясваща тънка мъгла. Изкъпахме се в хладката вода и после се подслонихме под навеса до един въртящ се вентилатор, като Татана поиска коняк, а аз си поръчах лимонов сок.
В бара имаше още само двама посетители: тъмнокожи младежи с дълги коси и по бански с размера на носни кърпички, които щракаха с пръсти пред един мюзикбокс. Погледите и на двамата се спираха нахално на Татана, докато келнерът французин ѝ пълнеше чаша „Хин“ с три звездички, и се оцъклиха, когато тя му каза да остави бутилката.
— Може би е по-добре да се върнем обратно в Йоханесбург и оттам да отлетим за Солсбъри — предложих аз.
Тя ме изгледа с подпухнали очи.
— Каква полза от това? Ако искат да ни хванат, ще ни хванат, където и да сме. Ние сме номер едно в списъка им, можеш да бъдеш сигурен в това.
Тя не бе чела статията в „Тайм“, но я възпроизвеждаше с вледеняваща точност, като гласът ѝ изразяваше по-скоро пренебрежение, отколкото страх.
— В Родезия ще им е по-трудно — настоях аз. — А с парите, които имаме, бихме могли да платим за специална полицейска защита.
— Да, като Троцки. — Тя затвори очи и се усмихна. — Той не само е бил наел мексиканската полиция да го пази, но е имал и лична охрана. И въпреки това са го докопали.
— Докопали са го с хитрост. Троцки е бил непредпазлив — казах аз. — Освен това целта на руснаците вероятно е да ни отвлекат, не да ни убиват. С една добра полицейска охрана няма как да го направят, освен ако не подкупят едва ли не цялата родезийската полиция: а не виждам как дори и КГБ би могло да постигне това.
Тя се загледа в коняка си.