— Не виждам никаква причина да не пристъпим направо към деловата част — започна Детвайлер. — Носите ли всички необходими документи?
Мъскин потупа дипломатическото куфарче в скута си.
— Но се чудя дали мистър Грегъри би имал нещо против да се представи малко по-изчерпателно преди това — той се подсмихна лекичко. — Някак не ми е удобно да продължавам да ви наричам мистър Грегъри, нали разбирате? Звучи глупаво.
— Защо глупаво? — Грегъри спря да крачи и се загледа в него с големите си насълзени очи, изпъстрени с червени жилчици.
Мъскин сви рамене.
— Звучи ми като малко име.
— Джон се казвам. Джон Грегъри — предизвикателно изпъчи той масивната си фигура.
— Това не е истинското ви име, нали? — попита Мъскин, този път само с едва забележима усмивка.
— Ако ви кажа, че е истинското, няма да повярвате, нали? — заяви Грегъри, при което от възбуда акцентът му още повече се засили.
Мъскин погледна към Детвайлер.
— Да разбирам ли, че това ще е подписът, който ще получа на договора?
Швейцарецът кимна.
— Точно така.
Мъскин стисна здраво устни.
— Не искам да създавам затруднения — каза той, без да сваля поглед от адвоката. — Но както споменах при последната ни среща, работодателите ми много държат да знаят с кого си имат работа. Три милиона долара не са малко пари, за да се дадат с лека ръка на напълно непознат човек.
— Мистър Мъскин — започна Детвайлер с толкова нисък глас, че на Мъскин му се наложи да се наведе, за да чува думите му, — както струва ми се споменах при последната ни среща, моят клиент действа като посредник — единствен посредник за въпросната стока. Ако сте удовлетворени по отношение на истинността на тази стока, не е необходимо да поставяте въпроси от лично естество. Аз съм повереникът на мистър Грегъри и ще говоря от негово име.
Мъскин отпи глътка шампанско.
— Съгласен съм. Впрочем едва ли е необходимо пред вас да подчертавам, господин Детвайлер, че ако възникнат някакви усложнения около тази сделка, „Атлантик, Дженеръл енд Нашънъл Консолидейтид“ ще държат вас отговорен. А те притежават дяволски силно влияние, дори и тук!
Нищо не трепна върху лицето на адвоката.
— Надявам се, че нямате намерение да ме заплашвате? — каза той със същия тих глас и главата на Мъскин се приведе напред. Той започваше да се радва на себе си.
— О, не заплашвам никого, господин Детвайлер. Оставям това на моите работодатели. А както казвате, вие сте повереникът на мистър Грегъри, което лично мен ме устройва чудесно. Просто имам усещането, че вашият клиент и на вас не е казал всичко. Той не ви е казал какво е естеството на стоката, доколкото разбирам.
Швейцарецът хвърли бърз поглед към Грегъри, който бе гаврътнал питието си и стоеше, съзерцавайки Мъскин подозрително.
— Това не влизаше в сделката! — извика той. — Миналия път обсъдихме всичко това. Казвате, че не искате да създавате усложнения, а ето че ги създавате!
— Добре, добре — Мъскин си бе доставил удоволствието: посял бе необходимото съмнение в съзнанието на Детвайлер, за да разхлаби връзката помежду им, така че от сега нататък швейцарецът щеше да действа повече като рефер, отколкото като противник. Нямаше начин Грегъри да не вдигне достатъчна врява, когато работата стигне до десетпроцентната опция.
Мъскин отключи дипломатическото куфарче и извади привързана с червена лента папка и писмо с подписа на Уитмор, напечатано върху бланка с емблемата на A. N. & G. Co.
Грегъри се изправи над него, дишайки тежко.
— Да позвъня ли в банката?
Мъскин погледна часовника си.
— Страхувам се, че банките са затворени.
— Нашата е отворена.
Мъскин го погледна с ласкава усмивка.
— Не е необходимо, мистър Грегъри. Преводът няма да може да пристигне преди понеделник сутринта.
— Понеделник! Вие казахте днес, събота!
Грегъри размаха огромните си ръчища и зяпна безпомощно към Детвайлер, който на свой ред погледна към Мъскин.
— Спокойно, господа, не изпадайте в паника. Просто малка задръжка от контрола по преводите. — Той им отправи най-белоснежната си усмивка. — Дори в Съединените щати, както знаете, трябва, да спазваме някои правила при прехвърлянето на големи суми от една страна в друга.
— Нямаше да е зле по-рано да ни бяхте осведомили за този проблем.
Мъскин сви рамене и повдигна писмото.
— Освен това трябва да отбележа, че моите работодатели внесоха известни промени в нашия оригинал.
Докато той говореше, Грегъри се хвърли с гърдите напред и изтегли листа от ръцете му.