— Само за момент, господин Грегъри! — Мъскин се изправи чевръсто. — Върнете ми това нещо, може да се повреди.
Сега беше негов ред да потърси с поглед помощ от швейцареца. Детвайлер кимна.
— Върнете го, ако обичате, господин Грегъри.
Мъскин го взе, седна отново и на няколко пъти го приглади върху коляното си. След това го подаде на Детвайлер. Швейцарецът прочете писмото, без да трепне. Подаваше го обратно на Мъскин, когато Грегъри го изтегли от ръцете му и го зачете, като лицето му ставаше все по-червено и по-червено.
— Йоб твою мать! — руската псувня се отрони от устата му полугласно, но следващите три думи излетяха с бесен рев и водопад от слюнка: — Триста хиляди долара!
Той зяпна към Детвайлер, останал без дъх.
— Това е долна измама! Три милиона, за толкова се споразумяхме! — Извъртя се към Мъскин и размаха писмото пред лицето му. — Мръсен свински номер! Американски бизнесмени! Всичките сте една долна пасмина! Ловите риба в мътна вода! Няма обаче да я хванете — той се изкикоти страховито. — Няма да я хванете, защото ще я отнесем другаде. Детвайлер, обадете се в Берлин, Париж, Лондон, Милано и на японските юнаци. Отделни сделки с всички. А тези американски кучета ще го духат!
— Не ставайте глупав — каза Мъскин и се обърна към швейцареца. — Май няма да е зле да съобщите на вашия клиент, господин Детвайлер, че дори големите американски корпорации нямат навика да дават три милиона долара без никакви гаранции…
— Гаранции! — изрева руснакът. — Имате шибания ръкопис, имате рецензията на Крул! Какво още искате? Духът на Берия да подпише договора ли?
— Млъкнете — каза Мъскин и хвърли бърз поглед към Детвайлер, но лицето на адвоката не изразяваше нищо. — И махнете тази проклета брада! — додаде той. — Кого се опитвате да баламосвате?
Грегъри извъртя очи и премигна.
— Това е, защото се страхувахме да не се появят фотографи — измърмори той, след това се обърна и излезе с препъване в другата стая.
Двамата изчакаха мълчаливо, докато се появи отново, бършейки лицето си, по което все още имаше нишки лепило, останали по потната му четина като засъхнал мармалад.
— Това, което предлага „Бърн Хирш“ — каза Мъскин, полуобърнат към адвоката, — е трийсетдневна опция за десет процента. Дори ако решим да не издаваме, парите остават за вашия клиент. Мисля, че дори и той не би могъл да оспори разумността на подобна стъпка.
За негова изненада Грегъри мълчеше.
— Разбирам раздразнението на господин Грегъри — обади се швейцарецът. — Доколкото схващам, новото условие се различава от уговорката ви по телефона?
— Изглежда вашият клиент ви е информирал погрешно, господин Детвайлер. Аз никога не обсъждам сделки по телефона. Това не е в нашия стил. Така или иначе — и той потупа писмото — сега не аз решавам. Решенията идват отгоре.
Грегъри си бе налял нова чаша зубровка и се върна с препъване, а от устата му се процеждаше тънка струйка от течността.
— Казахте три милиона! Казахте го в Монтрьо! Притежавате книга, която струва може би десет милиона. Уникална, без цена! А сега се измятате, предавате ме… — той измърмори нещо на руски, после отиде до една маса и сграбчи телефона. — Сделката се отменя — изкрещя той през рамо към Мъскин.
— Оставете това нещо, глупак с глупак — уморено измърмори Мъскин.
Грегъри се спря. От слушалката, която стискаше, в тишината се разнесе звук, напомнящ жуженето на хваната в капан оса.
— Оставете телефона — обади се и Детвайлер.
Грегъри се поколеба, сякаш се чудеше дали да не тресне апарата в ръба на масата. После бавно го върна на мястото му.
— По-добре веднага да изясним едно нещо, Грегъри — каза Мъскин. — Нямам намерение да ви подвеждам. Ние разполагаме с половината материал в Ню Йорк, което ни дава известно право на претенция спрямо него. И преди да започнете да звъните в Париж, Милано и Токио, просто помислете, че това, което ще предложите, вече е стока от втора ръка, по дяволите! Никой не обича холандски разпродажби, а дори някой да пожелае ръкописа, ще му се наложи да води битка. Нашите адвокати в Ню Йорк ще се погрижат за това — той млъкна и отпи глътка шампанско. — Предлага ви се добра сделка, Грегъри. Не я разваляте. Може да не ви се отдаде друг шанс.
Поведението на руснака се промени: той се укроти и закърши неловко ръце, сякаш не знаеше къде да ги дене, докато Мъскин подаде договора на Детвайлер.
— Няма да е зле да го прегледате. Но смятам, че преди това е в интерес на вашия клиент да изслушате някои условия, които ние съзнателно не вписахме в договора.