Глава 13
Когато Ариел се върна в шатрата на харема, предното й платнище бе вече повдигнато и навсякъде кипеше подготовка за Фантазията. Кармела привлече погледа й, правейки й знак, че е запазила едно местенце и за нея, и Ариел с благодарност си проправи път между жените, за да стигне при приятелката си.
— Къде ходи? — прошепна Кармела, като наблюдаваше военния парад, минаващ край шатрата.
— Язид искаше да говори с мен.
— Язид? Какво би могъл да ти каже?
Ариел слушаше Кармела с половин ухо, докато с вълнение оглеждаше лицето на всеки войн, търсейки Язид. Тя трябваше да разбере какво е намислил. Завръщайки се от тайната среща, тя си бе задавала въпроса, как ли ще говори Язид със султана тази вечер. Фантазията и празненството след това щяха да продължат до ранните сутрешни часове и тя просто не можеше да си представи как Язид ще изложи своя случай пред баща си. Колкото повече мислеше за това, толкова по-странно й се виждаше неговото изявление. Благодарна беше, че Кристофър не можеше да присъства. Той и Язид вече бяха на нож, и тя не се съмняваше, че присъствието му на спора със султана по въпроса за женитбата й щеше да доведе до открита битка.
Ариел хапеше устни, без да забелязва блясъка и веселието, погълната от опита си да разкрие намеренията на Язид. Но колкото пъти стигаше до възможния, отговор, толкова повече започваше да се съмнява в правилността му. Все пак Язид беше принц и престолонаследник. Ако някой можеше да направи това тази нощ, това бе само той. Ариел прогони мислите си и насочи вниманието си към гледката и звуците на Фантазията.
Знамената на двеста племена, събрани за Фантазията, плющяха от вечерния бриз — тюркоаз и сапфир за някакво крайбрежно племе, изумрудено със сребърни звезди за друго от Долния Атлас, тъмно оранжево, разделено с черна ивица — за трето. Току-що запалените фенери още не хвърляха сенки, тъй като слънцето обливаше с горещата си коса светлина равнините дори и докато потъваше зад хоризонта. Когато парадът свърши, всеки воин отиде в лагера на своето племе, за да прегледа оръжието си и напои коня си. Вече се стичаха ездачи и нареждаха конете си един зад друг, докъдето стигаше погледът. Те бяха най-добрите бойци на страната, довели със себе си най-расовите коне от табуните на племената си. Украсени най-изискано, арабските коне подскачаха и пръхтяха, блъскайки се един друг. От всеки конски нагръдник висяха дълги разноцветни пискюли в тон с тези, които украсяваха поводите на юздите. От високите, украсени с орнаменти лъкове на седлата подрънкваха звънчета, а в пищните им гриви и опашки бяха вплетени панделки за глава на конете, които и от араби, и от бербери се приемаха като любими членове на семейството.
До втората третата атака още нямаше да е паднал пълен мрак и докато светлината бе още силна, жените си шушукаха, изпълнени с удоволствие, че могат да наблюдават толкова много непознати мъже. Едничкият поглед, който те успяваха да си откраднат от някой красив каид, щеше да дава храна на глада им за външния свят през многото дълги и самотни нощи. Докато Ариел слушаше техния развълнуван шепот, мислите й се върнаха към пикника този следобед, а от него — към Кристофър. Той се държеше приятелски и весело, докато нейното собствено поведение не прекрачи границите на търпението на всеки мъж. Неохотно си призна, че той бе направил всичко възможно, за да бъде любезен и да заличи разрива в техните взаимоотношения. Беше се опитал да се оправдае за лъжите си и едва не се извини за направеното от него предложение за брак. Ариел се усмихна. Но това бяха вяли опити, навяващи необяснима тъга. Кой би повярвал, че ще поиска извинение от него за такова нещо. Знаейки, че до разсъмване годежът им ще бъде развален, тя изведнъж пожела да го види още един път.
— Mierda!5
Възклицанието на Кармела изтръгна Ариел от меланхоличния унес, в който бе изпаднала.
— Какво има?
— Върна ли се? — изгледа я подигравателно Кармела.
Ариел започна да протестира, преди Кармела да успее да я прекъсне.
— От tierra del sueno, от тази страна на мечтите, в която се бе пренесла. От десет минути не си чула нито една моя дума!
— Не съм мечтала. Гледах ездачите.