Той идваше много, много пъти и наложницата им позволяваше да се съвкупяват. Не се говореше за женитба, нито за превръщането на момичето в негова наложница. Вярвам, че младият мъж се е смятал за най-големия късметлия сред воините на Аллаха. Един ден наложницата го повика в своята стая. Дъщеря й щеше да има дете и воинът не трябваше да идва повече. Той искаше да вземе момичето в своя дом, да отгледа детето. Предполагам, че беше влюбен. Но наложницата не искаше и да чуе за такова нещо. Бях твърде млад, за да разбера всичко, което се случи тогава, но години по-късно осъзнах, че наложницата е искала само едно. Да отмъсти за годините, изпълнени със страх, лишения и самота, годините, през които бе страдала. Тя щеше да види продължаването на саадинската династия. Резултатът от съвкуплението бе султанката, и династията наистина бе продължена. — Ахмед спря, за да почине, а Ариел премигна, осъзнала изведнъж в какво състояние на транс бе изпаднала, докато слушаше разказа.
— Но как тогава Дайва е привлякла вниманието на Мохамед? — попита тя. — Изглежда така, сякаш ръката на Аллах ги е напътствала.
Ахмед се усмихна.
— Съдба? Късмет? — Той сви тайнствено рамене. — Може би, о, любима. Нейната майка бе научена от своята собствена майка да се страхува от новата власт, и тя, от своя страна, се опитваше да внуши тази мъдрост на дъщеря си. Техният момент все още не беше настъпил, предупреждаваше я тя. Тяхното задължение бе само да продължат кръвната линия. Трябваше да намери мъж с чиста, силна кръв и да го съблазни. Това бе заветът, който старата султанка предаде на дъщеря си. Но Дайва не я послуша. Майка й умря същата нощ. Младото момиче, моята нова господарка, сблъсквайки се всекидневно с мизерията и беднотията, в които живееше, мечтаеше за живот в двореца като този на своята баба. В нея течеше кралска кръв. Същата нощ аз чух да си дава обет, че ще си възвърне онова, което по право й принадлежи. Един ден самата тя отново ще седне върху султанска възглавница.
Не можеше да чете, но от този ден нататък започна да търси на пазара книги за изкуството на наложниците и изучаваше илюстрациите. Ходеше при стари вещици и мистици, при всеки, който можеше да я научи на средствата на прелъстяването. Научи се да използва кохл6 и други пудри, които можеха да я преобразят в най-желаното създание, и се обучи във всяка възможна техника за доставяне удоволствие на мъжа. Един ден, като се ровеше в принадлежностите на майка си, попадна на златната кутия. Не вярвам султанката някога да е използвала инструментите, които тя съдържа. Нямаше нужда от тях.
Чрез своите собствени изобретения тя привлече погледа на главния евнух на палата. Откри начини да доставя удоволствие дори на него и той се съгласи да я препоръча пред султана, тъй като всъщност тя беше все още девица. Султанът я задържа шест месеца като своя любимка и тогава тя му роди син. Мохамед Бен Абдулах бе много доволен. Направи я своя първа съпруга. Изминаха много години и султанката беше много щастлива. Имаше всичко, което поискаше. Тя бе Хатум Кадън, а нейният син щеше да стане султан. Династичната й линия щеше да бъде възстановена. Отново саадинец щеше да управлява Мароко, при това без дори самият султан да знае.
Ахмед спря за момент. Голямото усилие от дългия разказ бе предизвикало избиването на лъщяща пот по голата му горна устна. Пое си дълбоко дъх и се приготви да продължи, но преди да проговори, Ариел знаеше какви ще бъдат следващите му думи.
— Тогава дойде англичанката.
Той кимна.
— Трудно бе с нея. Тя не беше наложница за задоволяване нуждите на султана. Носеше семето на друг мъж в утробата си. Не правеше нищо, за да изглежда съблазнителна. Криеше тялото си под широки дрехи и се унижаваше, като ходеше с незабулено лице. И въпреки това султанът бе привлечен от нея като муха от сладко. Султанката често заварваше Мохамед да седи под смокиновите дървета и да споделя с англичанката своите мечти. Тя трябваше само да отвори уста, за да направи султанът каквото му каже. Дайва обаче се страхуваше от нея. Страхуваше се от силата на тази жена, която успяваше да очарова един мъж по-скоро със своя ум, отколкото с тялото си. Но бе търпелива. Бе видяла много страсти да отминават, откакто бе станала Хатум Кадън.
Един ден султанът не повика никого от харема в леглото си. Това продължи много, много дни и накрая султанката научи, че англичанката спи със султана. Тази нощ тя обезумя от ревност. Аз останах с нея, докато всички останали избягаха от страх. Тя виеше, разкъсваше дрехите си и се кълнеше в святото име, че тази жена няма да я победи. Султанката направи всичко възможно, за да настрои султана против нея, но това изобщо не подейства. Накрая Аллах разреши проблема на моята господарка, като причини смъртта на англичанката.