— Продължавай тогава.
— Цялото това място, което наричате Антеруолд, сякаш е сътворено в нечия глава. Тази на професор Литън. Той ми е приятел. Мисля, че той е измислил всичко. Съчетал е книгите, които е чел и готово. Има малко от „Робин Худ“, малко от „Одисей“ и бог знае какво още. Знаете ли, че при появата ми пред Джей, когато беше на единайсет, той ме помисли за фея?
— Да.
— Професор Литън го написа. Той го включи в историята си и ето, че се случи. Може и да е било обратното. Създал го е във фантазията си. Що се отнася до вас, знам, че Джей е прав. Знаете ли откъде знам? Защото и професор Литън е много мъдър. Знае много повече от останалите. Затова той написа в книгата си: „Хенари. Най-великият учен на своето поколение“. Той ви е създал, вероятно след няколко часа, прекарани в кръчмата с приятелите му. Дори приличате на него. Нека го кажа директно. Всички вие сте герои в книга.
Розалинд спря, почти останала без дъх, за да види какъв ефект е постигнала. Докато говореше, беше я споходило зловещото усещане, че това не е добър начин за печелене на приятели. Какво би изпитала тя, ако някой ѝ кажеше подобно нещо?
За нейно изумление Хенари падна на колене, покри лицето си с големите си ръце и захлипа така, че тялото му се разтресе.
— Ужасно съжалявам! — каза тя. — Беше много грубо от моя страна.
Хенари избърса очите си и бавно си върна самообладанието. Щом събра сили да заговори, той преглътна трудно и започна с цитат:
— „Щом Вестителят разкрие Историята, Историята почти е достигнала края си.“
— А?
— Написано е в Небивалиците, част от история, която никой не е успял да разгадае, затова е изключена от Канона на истината. Мистично пророчество или чиста лудост, никой не знае, макар да има различни мнения.
Хенари говореше като човек, който току-що бе преживял най-тежкия шок в живота си.
— Бедата е, че никога не съм вярвал на това; цял живот съм бил настроен срещу пророчествата. Но после открих ръкопис, в който се разказва за момче, срещнало фея. Същият, който те накарах да погледнеш. Не ми се стори повече от любопитно, докато не се натъкнах на Джей и не осъзнах, че описанието му пасва идеално. После се казваше, че ще се появиш отново и точно така стана. Бях развълнуван. Разбира се, че бях. Реших, че ще ми помогнеш да отключа най-древните тайни. Сега се боя, че може да съм предизвикал края на света. Пророчествата се оказват истина.
— Ооо… — взе да го успокоява Розалинд. — Съмнявам се. Защо ще си мислите нещо подобно?
— Заради глупости и безсмислици, които никой образован човек не би взел под внимание — той замълча. — По-правилно ли е: „които не би взел под внимание никой човек“?
— Като че ли да. Но е малко встрани от темата.
— „Краят е предвещан от пристигането на Вестителя“. Една от историите в колекцията на Итъран.
— Вестителя на какво?
— На бог, който ни е създал, а след това ни е изоставил. Той се връща и съди творенията си. Ако бъдем оценени като недостойни, настъпил е краят на света. Всички истории си имат край. Той се връща и затваря книгата. Точно затова Уилдън е толкова важен. Това е мястото, където ще започне краят.
— Всичко това ми се струва малко вероятно. Искам да кажа, че професорът се опитва да прибави малко мистерия към нещата. Не е реално.
— Вестителят вече е разкрил Историята — продължи Хенари.
— Кой?
— Ти, мила госпожице.
— Дрън-дрън.
— Има и още нещо. Пророчеството на един отшелник. Светът свършва на петия ден от петата година. Катрин управлява от пет години. Петият ден е утре. Денят, в който трябва да сме при Олтара на Изгнаника и да призовем духа му, за да отсъди…
— Е, в такъв случай — заговори делово Розалинд — трябва да кажа, че не вярвам особено в пророци и феи. А и предвид факта, че аз самата съм такава, знам за какво говоря. Не че има някакво значение. Que sera, sera.36 Обзалагам се, че не я знаете.
36
Популярна песен, използвана във филма на Хичкок „Мъжът, който знаеше прекалено много“ от 1956 г. — Б.ред.