Двамата мъже се спряха и поздравиха почтително младата жена.
— Напускате ли ни? — попита тя с нежния си мелодичен глас.
— Налага се, сеньорита — отговори единият от ловците.
— Разбирам — каза тя с очарователна усмивка, — след като ни спасихте, няма вече какво да Правите тук, нали?
Двамата мъже се поклониха безмълвно.
— Мога ли да ви помоля за нещо? — запита тя.
— Кажете, сеньорита!
Тя свали от врата си кръстче с диаманти.
— Вземете го за спомен от мен! Ловецът се поколеба.
— Моля ви! — промълви тя просълзена.
— Приемам, сеньорита — каза ловецът развълнувано и сложи кръстчето на гърдите си до муската. — Ще имам още един талисман освен този, който ми е дала майка ми.
— Благодаря — радостно отговори младото момиче. — И още нещо…
— Слушам.
— Как се казвате?
— Другарят ми се нарича Веселяка.
— А вие?
— Честно сърце.
Траперите се поклониха още веднъж за сбогом, бързо се отдалечиха и скоро се загубиха в здрача.
Доня Лус ги проследи с поглед, докато се виждаха, след това бавно се върна към палатката си, шепнейки:
— Честно сърце!… О! Ще го помня…
VII
ИЗНЕНАДАТА
Съединените щати наследиха от Англия системата на непрестанно завоюване и заграбване на земи, която е един от най-типичните белези на английския характер.
Едва бе обявена независимостта на Северна Америка и мирът с бившата метрополия сключен14, и същите хора, които високо надигаха глава срещу тиранията, потисничеството и нарушенията на международното право, за чиито жертви се бяха обявили, започнаха да преследват индианците с онова безмилостно хладнокръвие, което дължат на англо-саксонския си произход. Владееха огромни територии, които тяхното население въпреки цялата си енергичност не беше в състояние да обработва, но решиха да разширят границите си от Атлантическия до Тихия океан. Обградено отвсякъде, местното население беше непрестанно изтласквано. Според пророческите думи на един стар индиански вожд, чрез измени и коварство то щеше да бъде издавено в Тихия океан.
За Съединените щати отново започва да се говори15. Предупредени или зле информирани хора продължават да представят тази страна като класическа земя на свободата, премълчавайки отвратителната аномалия, че там две човешки раси биват унищожавани в полза на трета, която си е присвоила правото да разполага с живота и смъртта на останалите и да се отнася с тях като с животни.
Тези две потиснати раси, достойни за вниманието на всички честни хора, на всички истински приятели на човечеството, са черната и червената.
Вярно е, че за да покажат до каква степен са настроени човеколюбиво, Съединените щати веднага след обявяването на независимостта си през 1795 година подписаха договор за мир и дружба с „варварските държави“, съгласно който те получаваха несравнимо по-големи изгоди, отколкото им предлагаше Малтийският орден16, готов също да преговаря с тях.
Ако някому това се стори пресилено, ще припомним, че американецът има само един бог — бога долар! Единственият, който са зачитали и зачитат пиратите по цял свят!
Вадете си заключението!
Скватерите, хора от кол и въже, сбирщина от целия свят, изметът и срамът на северноамериканското общество, непрекъснато проникват на запад, заемат територии и изтласкват индианските племена и от последните им убежища.
След скватерите обикновено пристигат пет-шест войници, един барабанчик, един тръбач и някой офицер със звездното знаме на Съединените щати.
Те набързо издигат форт — укрепление от дървени трупи, — забиват отгоре му знамето и прогласяват, че границите на Съединените щати се простират дотук.
После около форта се издигат няколко колиби, събира се разнородно население, смесица от бели, червени и метиси, и се основава град, на който дават някое гръмко име, като например Атина или Сиракуза, Рим или Картаген. Няколко години по-късно, когато вече има две-три каменни къщи, градът бива обявен за столица на нов щат, какъвто в действителност още не съществува.
Такива са нещата в тази страна — прости и ясни.
Няколко дена след събитията, за които разказахме в предната глава, в едно такова поселище, издигнато едва преди две години, се разиграваше странна сцена. То бе разположено в прелестна местност на брега на Великата канадска река, в подножието на един хълм.
Това поселище се състоеше от двадесетина къщурки, безредно скупчени край малко укрепление с четири оръдия, от което можеше да се наблюдава реката.
Благодарение на прочутата американска деловитост селището вече бе добило значение на град. Имаше две кръчми, препълнени с клиенти, и три черкви, където различни секти събираха вярващите.
14
Авторът говори за войната, която бившите английски колонии в Северна Америка са водили срещу метрополията — Англия, в края на XVIII век, приключила с извоюване на независимостта и образуването на Съединените щати. Б. пр.
16
Католически орден със седалище и Рим, признат за самостоятелна държава от 18 страни. Б. пр.