— Чикчирик! Виждаш ли?
— Тъй вярно, капитане. Виждам, само че не знам какво.
Зеленика увеличи част от изображението на екрана. На второ ниво се забелязваха две живи същества. Бяха сиви на цвят.
— Чикчирик, задръж. Продължи сканирането.
Сиви? Как беше възможно? Сиви, а се движеха. Сивото означаваше неживо. Без топлина, мъртвешки студено. И все пак…
— Бъди нащрек, редник Пустодрън. Възможна опасност.
Зеленика се свърза с Централното полицейско управление. Вихрогон, техническият гений на Полицията на Нисшите елементи, със сигурност следеше видеокартината на своя монитор в отдел „Операции“.
— Вихрогоне! Гледаш ли?
— Да, Зеленика — отговори кентавърът. — Тъкмо те прехвърлих на големия екран.
— Как ти се струва? Как може сиво да се движи? Никога не съм виждала подобно нещо.
— И аз — последва кратко мълчание, в което се чуваше тракане на клавиши. — Има две възможни обяснения. Първо, повреда в оборудването. Това може да са фантомни изображения от друга система. Като смущение в радиочестота.
— А другото обяснение?
— Толкова е нелепо, че не ми се иска да го казвам.
— Добре де, направи ми услуга, Вихрогоне, кажи го.
— Ами, колкото и невероятно да звучи, някой може да е намерил начин да излъже системата ми.
Зеленика пребледня. Щом самият Вихрогон допускаше тази възможност, значи почти със сигурност беше така. Тя прекъсна връзката с кентавъра и насочи вниманието си към редник Пустодрън.
— Чикчирик! Махай се от там! Изтегли се! Изтегли се!
Елфът бе твърде зает с това да впечатлява хубавичкия си партньор, за да осъзнае сериозността на ситуацията.
— Спокойно, Зеленика. Та аз съм елф! Никой не може да се мери с елф.
Точно в този миг през един от прозорците на шахтата излетя някакъв предмет и проби дупка с големината на юмрук в крилото на Пустодрън.
Зеленика пъхна в кобура си един „Неутрино 2000“ и започна да издава команди по микрофона в каската:
— Код 14, повтарям, код 14. Свален елф. Свален елф. Ние сме под обстрел. П37. Изпратете магьосници знахари и подкрепление.
Тя се пъхна през отвора в стената на отсека и се спусна с въже до дъното на тунела. Скри се зад една статуя на Вейка, първия елфически крал. Чикчирик лежеше на един чакълен насип насред някогашна улица. Не изглеждаше добре. Едната страна на каската му беше смачкана от отломките на нисък зид и системата за свръзка не функционираше.
Трябваше бързо да стигне до него, в противен случай Пустодрън беше обречен. Мъжките елфи притежават ограничени лечителски способности. Могат да премахнат с магия брадавица, но отворените рани бяха над възможностите им.
— Ще те свържа с началството — обади се Вихрогон в слушалката. — Изчакай.
Дрезгавият глас на началника Кореноплод запращя на честотата на системата. Не личеше да е в добро настроение. Нищо необичайно.
— Капитан Бодлива Зеленика! Искам да останете на позиция, докато дойде подкреплението.
— Съвсем не, началник. Чикчирик е ранен. Трябва да стигна до него.
— Зеленика! Капитан Кафяво Водорасло е на няколко минути от вас. Останете на позиция! Повтарям: останете на позиция!
Зеленика скръцна със зъби под визьора на каската. Беше на крачка от уволнение, а сега и това. За да спаси Чикчирик, трябваше да пренебрегне пряка заповед.
Кореноплод долови колебанието й.
— Зеленика, чуйте ме. Не знам с какво стрелят по вас, но крилото на Пустодрън е пробито. Костюмите ви са необезопасени. Затова си налягайте парцалите и чакайте капитан Кафяво Водорасло.
Кафяво Водорасло. Може би най-безразсъдният офицер в Полицията на Нисшите елементи, прочул се с това, че на церемонията по посвещаването си бе избрал името Риск. Все пак нямаше друг офицер, на когото Зеленика с по-голяма готовност би поверила да пази гърба й в опасна ситуация.
— Съжалявам, сър, не мога да чакам. Чикчирик е ранен в крилото. Знаете какво означава това.
Да улучиш крилото на елф не е като да улучиш крилото на птица. Крилете бяха най-големият орган на елфите. През тях преминаваха седем важни артерии. Дупка с такава големина би засегнала поне три от тях.
Подполковник Кореноплод въздъхна. В слушалките това прозвуча като силен пукот на статично електричество.
— Добре, Зеленика. Но действайте предпазливо. Не искам да губя никого от хората си днес.
Зеленика извади от кобура своя „Неутрино 2000“ и го включи на трета степен. Никога не рискуваше със снайперите. Тъй като предполагаше, че бяха гоблини от триадата Бюа Кел, на тази степен още първият изстрел щеше да ги извади от строя за най-малко осем часа.