— Чудесно, движеща се цел — възкликна Джордино. — Без ясна зона за издирване.
Пит постави пръст върху западния бряг на остров Кинг Уилям, после го премести върху група островчета на трийсетина километра от югозападния бряг.
— Теорията ми е, че тези острови, Островите на Кралското географско дружество, са действали като бариера срещу движещата се на юг ледена маса, отклонили са част от нея и са попречили на натрупванията по северните брегове.
— Това е горе-долу по права линия от твоя знак Х — отбеляза Джордино.
— Именно. Не може да се каже колко далече са стигнали корабите, преди да се откъснат от леда. Бих искал обаче да започнем с оглед на площ от петнайсет километра и ако не попаднем на нещо, да продължим на север.
— Звучи разумно — съгласи се Джордино. — Да се надяваме, че са потънали цели, така че да получим добър и ясен образ от сонара. — Погледна си часовника. — По-добре да събудя Джак, за да подготви автоматичния сонар, преди да сме стигнали мястото. Разполагаме с два ДУС-а1, така че можем да ги разпратим в различни посоки и да получим два резултата едновременно.
Докато Пит нанасяше координатите за две посоки на търсене, Джордино и Далгрен подготвяха дусовете за спускане. Съоръженията, оформени като торпеда, се движеха на собствен ход и съдържаха сонарни и други сензорни устройства, които им позволяваха да правят електронна карта на морското дъно. Бяха програмирани да следват зададения маршрут и се движеха на няколко метра над дъното със скорост от почти десет възела, като избягваха препятствията по пътя си.
Докато преминаваха на север от Островите на Кралското географско дружество, капитан Стенсет забави ход, тъй като навлизаха в първия от маршрутите за търсене, определени от Пит. Спуснаха от кърмата плаващ приемо-предавател, който бележеше началото на маршрута; в края спуснаха още един. Електронните уреди бяха свързани със сателитни джипиеси, системи, които не позволяваха на дусовете да се отклоняват от курса.
На кърмата Пит помогна на Джордино и Далгрен да заредят плана за търсене в паметта на машината, после загледа как кранът издигна голямата жълта риба встрани от борда. Малкото й витло се завъртя и щом я потопиха, тя се стрелна напред и бързо се гмурна в неспокойните тъмни води. Водено от подскачащите приемо-предаватели, автоматичното устройство се насочи към изходната точка и почна да сканира дъното с електронните си очи.
След като първата безпилотна подводница бе пусната благополучно, Стенсет насочи кораба на север към втория район за търсене и там процедурата се повтори.
Слязоха на топло в командния център. Там един техник вече бе изкарал изображенията на двата маршрута върху големите екрани — на тях се виждаха и двата дуса, и приемо-предавателите. Пит смъкна канадката си и загледа колоните данни, който се редуваха от едната страна на екрана и непрекъснато се актуализираха.
— И двата дуса са на нужната дълбочина и предават наблюденията си — заяви той. — Поздравявам ви, господа.
— Те вече не зависят от нас — добави Джордино. — Ще им трябват поне дванайсет часа да изпълнят задачите си и да се появят на повърхността.
— Когато ги приберем на борда, няма да ни отнеме много време да запишем показанията им, да им сменим акумулаторите и да ги пуснем отново към следващите два обекта — добави Далгрен.
Джордино вдигна вежди, а Пит го изгледа унищожително.
— Какво толкова казах? — попита Далгрен многозначително.
— На този кораб — отвърна Пит с язвителна усмивка — хубавите неща се правят от първия път.
58.
На сто километра по̀ на запад „Оток“ се бореше с гонените от вятъра вълни по прекия път към Островите на Кралското географско дружество. В кабината при руля Зак изучваше през лупа сателитна снимка на островите. Два големи острова изпъкваха пред останалите във веригата — Западният остров, отделен от по-малкия Източен остров от тесен канал. Минните операции на „Мидамерика“ се извършваха по южното крайбрежие на Западния остров, срещу залива Кралица Мод. На снимката Зак различи две сгради и един вълнолом, както и признаци на открита мина близо до тях.
— Имате съобщение.
Небръснатият капитан на „Оток“ подаде на Зак едно листче. Зак го разгърна и прочете.