Успявах някак си да се промъквам през тях, да ги преодолявам, да ги заобикалям, докато пристигна Сюзън и ме спаси с мили думи и комплименти за всеки. Точно когато разговорът бе в разгара си и алкохолът се лееше най-свободно, пристигна Базил Янко. Дойде без официалности, сам. Здрависа се с Карл Крюгер, поговори с него, след което се сля незабележимо с тълпата. Двамата със Сюзън започнахме бавно да си проправяме път към него и накрая то достигнахме в момент, когато разговаряше с Хърбърт Бахман.
Хърбърт ни видя пръв и ни махна с ръка.
— Мистър Янко, мисля, че познавате тези симпатични хора.
— Да, наистина… Мадмоазел, мистър Дезмънд. — Той се поклони, но не подаде ръка. — Мистър Арлекин не е ли тук?
Отговори му Сюзън.
— Не, той е в Лондон, мистър Янко. — Тя хвана Хърбърт под ръка. — Ще ми намерите ли нещо за пиене, мистър Бахман?
— С удоволствие. Извинете ни, господа. Извинихме го.
Базил Янко вдигна чашата си.
— Красива жена, мистър Дезмънд. Моите поздравления.
— De nada47, мистър Янко — както казват в Мексико.
— Хубав прием.
— Карл е много гостоприемен домакин.
— И добър банкер.
— Да.
— Мистър Дезмънд, един навременен съвет. В бизнеса печелиш нещо и се надяваш да изгубиш по-малко. В момента ние всички губим прекалено много. Време е да превърнем загубите в печалба.
— Печалба е хубава дума.
— Ще ви бъда благодарен да я предадете на Джордж Арлекин.
— Ще го направя.
— Друга хубава дума е компромис.
— Ще му предам и нея.
— Животът е безкрайно многообразен. Човек може да замени всичко, освен самия себе си.
— Всичко, освен самия себе си… Това ми харесва.
— Някои хора влизат в конфликт, амбициите им — също. Един посредник е винаги от полза. Уважавам Карл Крюгер.
— Аз също.
— Тогава нека спрем дотук, а?… Извинете ме, мистър Дезмънд.
Невъзпитан както винаги, той се оттегли. Сюзън се върна заедно с Хърбърт Бахман. Хърбърт ме изгледа изпитателно и каза:
— Надавам се, че си бил учтив с него, Пол.
— Много повече, отколкото бе необходимо. Някой трябва да ме награди с медал.
— Вместо това аз ще те наградя с целувка — отговори Сюзън. — Сега мога ли да ти кажа нещо? Мисля, че стояхме достатъчно.
— Но Карл каза…
— Промених уговорката. Ще се срещнем с него тук в единадесет сутринта. Да си вървим, cheri.
— Тя е най-умна от всички ни — каза Хърбърт Бахман. — Послушай я.
В единадесет сутринта Карл Крюгер бе със зачервени очи, навъсен и тираничен. Той сумтеше, грухтеше, маршируваше напред-назад из стаята и ревеше по мен, като Железния канцлер.
— … Реалности, Пол! За тях говорим — реалности! През войната изгубих жена си по време на бомбардировка и сина си на Руския фронт. Сега въртя бизнес с хората, които ги убиха. Реалност! Без компромиси и сътрудничество светът ще свърши като един голям фойерверк. Качи всеки убиец на ешафода и няма да ти стигнат въжетата в целия свят, за да ги обесиш. Друга реалност! Арлекин трябва да разбере това. Ти трябва да му помогнеш да го разбере…
— Карл! Жена му още не е изстинала в гроба!
— Значи той не е в състояние да разсъждава. Но ти си!
— Мога да разсъждавам колкото искаш. Това не променя нещата.
— Тогава действай.
— Ти не ме разбираш, Карл.
— Слушай, dummkopf.48 Слушай, за Бога!… Ако ти, Пол Дезмънд, можеше да се справиш с тази ситуация, какво щеше да направиш? Не бързай, помисли! Чу какво говореха на приема снощи. Въобще не се интересуват от морал — само от пари. Ти говори с Янко. Нанесохте му удари и можете да му нанесете още, но не можете да го унищожите — и той е готов да преговаря. Сега на какво би се съгласил, ако зависеше от теб?
— Ако зависеше от мен… Първо, да оттегли предложението за поемане на контрол. Второ, да възстанови петнадесетте милиона долара и всички разходи, произлезли от това. Трето, да заплати разноските по инсталирането на нова компютърна система и да обучи операторите, като договорът няма да бъде сключен с него. Четвърто, отказваме се от обвиненията срещу неговия персонал и забравяме за документите, които притежаваме — в деня, в който се споразумеем, а не преди това. Това е минимумът. Дай ми време и ще обмисля още някои подробности.
— Сега започваш да говориш разумно, приятелю.
— Това не означава нищо без съгласието на Арлекин.