— Не е така! Пълномощията ти все още са в сила. Янко знае това. Аз също. Каза ми, че Арлекин е поискал да оставиш всички врати отворени. Това е най-добрият начин да го направиш. Затвори ги и ще последва кървава баня — и тя ще става все по-кървава, за всички.
— Знам, Карл! Кажи ми поне един довод, който да убеди човек, чиято жена е била убита.
— Каза ми, че и ти си я обичал.
— Да…
— А сега какво? Мексикански скулптор дяла надгробния камък, а ти спиш със Сюзън — която е най-добрият избор, който си нравил в живота си. Не се подигравам. Радвам се. Арлекин също ще стигне до подобно решение. Колкото по-скоро, толкова по-добре. Е, какво ще кажеш?
— Ти си стар schelm49, Карл… но ще опитам.
— Добре! Най-после чух нещо разумно. Ще ти се обадя веднага щом разбера какво мисли Янко относно условията… Мили Боже! Главата ми ще се пръсне!
Телефонира ми в три следобед. Янко бил готов да преговаря. Поканил ме на вечеря в дома си. Аз също бях готов да преговарям, но не виждах причина да сядам на една маса с това копеле.
Карл Крюгер изръмжа гневно:
— Не може без жертви! Какво значение има, по дяволите?
В този момент Сюзън взе слушалката от ръката ми и каза спокойно:
— Той ще отиде, Карл. Аз ще се погрижа. — Когато затвори телефона, тя се обърна към мен. — Пол, cheri, ако не отидеш и нещата тръгнат зле, никога няма да си го простиш… Моля те?
И така, в осем часа, приспал гордостта и задушил яда си до няколко тлеещи въгленчета, отидох на вечеря у Базил Янко.
Не знам какво точно очаквах да открия: разкош, естествено, помпозната обстановка, която характеризираше кабинета му, компютър, може би, но със сигурност, много неща. Признавам си, че останах безкрайно изненадан. Апартаментът бе красив, но красив с малко мебели, с някакво математическо съвършенство, което бе едновременно строго и спокойно. Базил Янко не бе колекционер. Той избираше предметите и ги разполагаше, за да говорят сами за себе си, но описанието им не би показало нещо друго, освен че по стените имаше много пари и нито капка кръв. Не разбирах как един толкова неспокоен и зловещ човек бе успял да постигне такава хармония.
Посрещна ме чернокожа прислужница. Икономът филипинец ми поднесе питие и излезе. Няколко минути по-късно влезе Базил Янко, Смокингът го караше да изглежда по-недодялан и по-блед от всякога, но ръкостискането му бе по-отпуснато и той се усмихна без видимо усилие. Направих му комплимент относно дома му и той го прие с лека ирония.
— Изненадан ли сте, мистър Дезмънд?
— Очарован, мистър Янко.
— Колекционерството може да се превърне в мания. Истинското изкуство на удоволствието е в подбора… което, естествено, включва трудности, грешки, откази, докато се постигне желаният резултат. Интересувате ли се от картини, мистър Дезмънд?
Интересувах се от всичко, което щеше да ме преведе през увертюрата в операта, така че му разказах за увлечението си по занаятите, златарството и мистиката на скъпоценните камъни. Той бе добър слушател, по-учтив, отколкото смятах, че е възможно, въпреки че когато вниманието му биваше привлечено, въпросите му оставаха резки и властни. На вечеря той яде умерено и изпи само една чаша вино, но бе горд с готвача си и педант в обслужването. После говорихме за политика.
— … В чужбина съществува заблудата, мистър Дезмънд, че ние можем да се върнем към тесните си местни интереси: малки, самозадоволяващи се ядрени общности. Красива илюзия, но няма начин да стане реалност. Ние сме по необходимост един свят, взаимозависим от сложни търговски структури и разпределението на намаляващите природни ресурси. Това налага да рационализираме и управляваме множество променливи. Компютърът може да се справи. Човек не може сам…
Което, след много хитрувания и увъртания, ни отведе до кафето и основния въпрос, който той формулира много просто:
— … Направих грешка, мистър Дезмънд. Избрах погрешна цел. Избрах погрешни средства. Входните данни бяха неверни и грешките се натрупаха сами. Така че изтриваме реда с променливи и започваме отначало, което е и целта на този разговор… Още кафе?
— Не, благодаря.
— Бренди?
— Не…
— Добре, тогава… Карл Крюгер предложи рамка, в която да преговаряме. Честно казано, няма да споря за незначителни финансови подробности. Изчисляването на загубите е лесна работа. Основното за мен е това, което можете да ми гарантирате като имунитет в бъдеще. Според вас това откровено изразяване на нашата позиция ли е?