— Смятам, че се нуждае от изясняване. Имунитет срещу какво?
— Правосъдието.
— За какво?
— Измами и заговор за убийство. Това е обвинението, което се опитвате да изградите — въпреки че доколкото разбирам, срещате известни затруднения.
— Наглостта му ме накара да онемея. Той поклати тъжно глава.
— Мистър Дезмънд, ние сме сами — няма свидетели, няма подслушвателна апаратура. Тук аз мога да призная всичко и го правя. Вие сте шокиран, разбира се. Как мога аз, уважаван бизнесмен, да заговорнича и да давам съгласието си за убийства? Мистър Дезмънд, данъкоплатците в тази страна финансираха огромен безсмислен апокалипсис във Виетнам. Малцина протестираха. Мнозинството го одобри, одобрява го и ще го одобрява. Кели50 отиде в затвора. Генералите са на свобода. Не изпитвам уважение към хората, мистър Дезмънд. Те живеят, умират. Понякога, за да решим социалното уравнение, те трябва да бъдат премахвани. Ние с вас можем да спорим до Второто пришествие. Вие няма да ме убедите. Аз няма да ви убедя. Затова нека оставим различията и да се върнем на въпроса: какво можете да предложите?
— Можем да се съгласим да не повдигаме обвинение срещу вас или вашите служители за измама и заговор за измама. Що се отнася до убийството, не можем да преговаряме. Въпросът е извън наш контрол. ФБР вече притежава документите.
— Които могат да ни навредят, но не и да ни осъдят.
— Но ще останат във висящо дело, тъй като при убийство няма краен срок.
— Така е. Но нека разгледаме нещата едно по едно. Валери Халстрьом — политически това е горещ кестен, който никой няма да поиска да извади.
— Ела Дийн?
— Случаят е приключен. Никакъв проблем.
— Франк Лемиц?
— Британско правосъдие и е малко вероятно да стигнат много далеч… Което, както виждате, оставя единствено въпроса за мадам Арлекин, която умря в Мексико. Нека го обсъдим и видим дали ще можем да се споразумеем. Адвокатите ми са видели, аз не съм, самопризнания от Педро Галвес, които ме уличават. Въз основа на тях можете да ме дадете под съд, но няма да ме осъдите. Ще бъда засегнат, но ще се съвзема. Мистър Арлекин няма да се озове в по-добро положение, отколкото е сега — с огромно финансово бреме и в лоши отношения с борсата. Другата възможност е: ако се откажете от процес, публикации и по-нататъшно разследване, да получите всичко, без да спорим за дреболии… Можете ли да ми гарантирате това, мистър Дезмънд?
— Арлекин може. Аз не.
— Защо не?
— Той може да ме лиши от пълномощията ми с едно драсване на писалката.
— Тогава…?
— Мога и ще се опитам да го убедя. Съгласието на Арлекин обаче не ви гарантира имунитет срещу полицията и ФБР.
— Мистър Дезмънд! — Той бе търпелив и любезен с моето невежество. — Ако има едно нещо, което разбирам, то е пресата, наричана „съвестта на Америка“. Мога да се изложа на това без особен риск.
— Което ме навежда на друго условие.
Този път фасадата се пропука. Усмивката изчезна. Той рязко вдигна глава като изплашен гущер.
— Мисля, че обсъдихме всички условия, споменати от Карл Крюгер.
— Да. Реших, че ще предпочетете да чуете това лично. В списък, произлязъл от вашата банка данни, с Джордж Арлекин сме определени като вероятни мишени за нападения от терористи.
— Въпросният списък, мистър Дезмънд, е секретен разузнавателен обзор, подготвен от експерти и разпространяван сред ограничен брой абонати.
— Но като всеки подобен обзор той съдържа спекулации, които целят да провокират действие, след извършването на което ще заявите, че сте предсказал. Казано по-просто, мистър Янко, вие заявявате, че най-скорошните жертви на терористи ще бъдат Пол Дезмънд и Джордж Арлекин. НФОП и „Ренго Секигун“ никога не са чували за нас. Тогава те ще си кажат: „Кои са тия?“ — и с нас е свършено… Вие разбирате, мистър Янко, ние също се нуждаем от клауза за имунитет в договора. Можете ли да го осигурите?
— Мога да предам молба до високопоставен член на НФОП — чрез приятели, естествено.
— А ще получите ли отговор?
— Обикновено получавам.
— Колко време ще отнеме това?
— Около три дни.
— Тогава нека разменим отговорите си след три дни.
— Отлично! А ако междувременно възникнат въпроси за изясняване, моля обадете ми се в офиса или на този телефон. Ако съм вкъщи, ще вдигна аз.
Той отиде до бюрото, надраска номера на една визитна картичка и ми я подаде. Станах, за да си тръгна.