— Пол, ние сме стари приятели. Нямаме тайни един от друг.
— Напротив, моето момиче, имаме, защото не можем да живеем без тях. Започни отначало.
— Ти си в лошо настроение.
— Да, ядосан съм, отвратителен съм и днес имам ужасен ден. Нещо друго?
— Безпокоя се за Джордж.
— За Джордж и теб или само за Джордж?
— Само за Джордж.
— Вчера ми говореше за втори меден месец. Какво се е променило?
— Снощи ми съобщи, че обмислял дали да не продаде „Арлекин и Сие“.
— Каза ли ти защо или на кого?
— Не… Мислех, че ти знаеш.
— Чуй ме добре, Джули, нека не си играем игрички. Обичам много и двама ви, но със съпруга ти работим заедно, а аз не издавам чужди тайни.
— Значи сте говорили за това.
— Не съм казал такова нещо.
— Върви по дяволите и ти, Пол Дезмънд!
— Тръгвам си, скъпа.
— Не, моля те! Почакай! Извинявай. Държа се ужасно. Но наистина се безпокоя. Джордж се е променил. Нямаш представа до каква степен. — За Бога! Той прекара продължително боледуване. Отслабнал е, потиснат е. Това е естествено. Не очакваш от него да танцува фанданго8, нали?
— Защо иска да продаде банката?
— Може би желае да получи печалбата си, да вложи парите някъде и да направи околосветско пътешествие. Защо не?
— И на какво ще заприлича без нея?
— На щастлив човек.
— Или на поредния богат безделник.
— През всичките години на нашето приятелство нито веднъж не е проявил леност.
— Тогава ще се превърна в дилетант, който не се е посветил на нищо.
— Той се е посветил на теб.
— Така ли? Съмнявам се.
— Не знам, Джули. Аз съм само един стар ерген.
— Пол, мразя, когато се хилиш и отклоняваш от темата.
— Какво искаш да направя? Ти си голямо, омъжено момиче. Знаеш и думите, и мелодията. Изпей ги на Джордж.
— Ще прозвучи фалшиво.
— Не ти вярвам. Просто не искаш да вземеш решение.
— Относно какво?
— Дали да му смачкаш фасона като на малко момче или да се издигнеш до истинска жена.
— Знаеш ли защо?
— Не искам да знам. Това е твоя работа, не моя… Арлекин иска от нас да отидем следобед в болницата. Ще те взема в три.
Оставих я с изстиналото й кафе и излязох да се поразходя в градината. Бях ядосан на нея, на себе си, на Арлекин и на целия свят. Съпружеската криза ми бе също толкова необходима, колкото и трети крак. Ако до четиридесет и осем часа не изработим някаква стратегия за действие, бихме могли да се озовем пред заплахата от дворцов преврат. Най-лошото бе, че Арлекин, който се бе справял с всякакви ситуации, изглежда се разлагаше. Трима души бяха почувствали неговата слабост и бяха решили да се възползват от нея — Базил Янко, Карл Крюгер и собствената му жена. Аз бях единственият, който не я бе видял. Аз, еднооко чудо, крал в страната на слепците ли бях или глупавия Пол, малоумен и заслепен от фалшивия блясък на лъжливия принц? Трябваше да узная, дори само за да възвърна собственото си уважение.
После, тъй като бях ядосан и защото, когато съм ядосан, върша глупости, реших да започна своя лична война. Телефонирах в нюйоркската централа на „Криейтив Системс Инкорпорейтид“ и помолих да ме свържат с Базил Янко. Трябваше да се представя на четирима души, преди да се обади той, любезен и мазен като масло.
— Мистър Дезмънд, за мен е удоволствие. Какво мога да направя за вас?
— Утре пристигам в Ню Йорк. Бих желал да се срещна със служителя, който е изготвил нашия доклад.
— Не е мъж, а жена. Казва се Халстрьом… Валери Халстрьом.
— Бих желал все пак да се срещна с нея. След това бих искал да поговоря с вас.
— Отлично. Ще ви затрудни ли, ако предложите час?
— Все още не съм направил резервация. Защо да не ви се обадя, когато пристигна?
— Направете го на всяка цена. Предадохте ли моето предложение на мистър Арлекин?
— Да. В момента го обмисля. Очаквам да вземе решение по-късно днес.
— Добре. Как е той?
— Изтощен е, но се възстановява.
— Радвам се. Предайте му моите най-добри пожелания.
— Непременно. До утре.
Нямах представа какво щях да му кажа тогава или който и да е друг ден, но най-малкото му бях сложил бодил под опашката и се надявах поне за известно време да му отвлече вниманието. Върнах се в стаята си и повиках стенографката на хотела. Когато тя пристигна, седнахме край басейна и се заехме с прехвърлянето на пълномощията, което трябваше да бъде извършено от Джордж Арлекин. Това беше досадна, съпроводена с чести спирания работа, но тя ме ангажира до обяд, когато се разходих до бара за предобеден коктейл.