— Защо?
— Още е влюбена в теб. Винаги е била.
Той ме погледна леко изненадан, сякаш говорех за цената на доматите.
— Но аз не съм влюбен в нея.
— Това ме интересуваше. Благодаря ти, Джордж. Ще изчакам в Ню Йорк, докато тя приключи. После ще заминем… Сега нека уредим тези документи, а?
През следващите няколко дни се чувствах странно потиснат и излишен. Бе настъпил краят на една епоха в моя живот. Стоях настрана от борсата и клуба, защото не исках да отговарям на въпроси относно моите планове или да се присъединя към клюките за Арлекин. Не четох вестници, защото всички новини бяха лоши, индексът падаше и колкото по-малко играех на борсата, толкова по-добре.
За да запълвам свободното време, посещавах корабни инженери и корабостроители и разговарях с тях за една моя стара мечта — моторна яхта, с която да прекося Пасифика. Обикалях хелингите51 в търсене на забравени или изоставени яхти. Вечерно време се отбивах в „Салвадор“, пийвах по чашка с Арлекин, играех малко с кръщелника си, а после отвеждах Сюзън при Гъли Гордън и след това обратно в апартамента.
Тя също бе объркана и разтревожена. Работата й вече бе временна. Не можехме да я споделяме. Благоприличието изискваше да не засягам поверителни теми, от участие в които бях официално лишен. Отношенията ни станаха обтегнати и неискрени. Разменяхме си остри думи. Чувствах, че тя ме отдалечава от себе си. Обвини ме, че я притискам прекалено силно и я лишавам от времето за взимане на решение, което й бях обещал. След една малко шумна вечеря с Карл Крюгер и Хилде тя избухна в плач и каза, че предпочита да не се виждаме няколко дни. Посетих няколко приема с Мендй Дюкейн и приятелите й, след което се почувствах, изтощен, кисел и по-самотен от всякога. Една сутрин, когато се връщах в три часа сутринта, открих бележка, пъхната под вратата: „Cheri, съжалявам. Трябва да те видя. Сюзи.“ Обадих й се по време на закуска, поговорихме половин час и се разбрахме да се срещнем на вечеря вкъщи.
Същата сутрин, като нямах какво да правя, се разходих до магазина за цветя на Трето авеню и поисках да видя Арон Богданович. Този път бях поканен в разхвърляна задна стаичка, където майсторът на терора бе зает с прозаичното изчисляване на сметки.
Покани ме да седна, надраска няколко числа, след което се облегна назад и ме изгледа със сардонично удоволствие.
— Е, мистър Дезмънд, как се чувства човек без работа?
— Свиквам. Вие как сте?
— Гробарите и цветарите са винаги заети. А и продължавам да се числя във ведомостите на „Арлекин и Сие“.
— Това е ново за мен.
— Така си и мислех. Защо напуснахте?
— Бях помолен да се оттегля.
— Знаете ли защо?
— Бяха изтъкнати някои причини.
— Те задоволиха ли ви?
— Не.
— Защо киснете в Ню Йорк?
— Очаквам да се оженя за Сюзън… надявам се.
— Тя е подходяща за вас.
— Благодаря.
— Защо дойдохте тук?
— Искам да ви поканя на обяд.
— Благодаря. Аз никога не обядвам, но след като сте тук, ще ви дам един съвет.
— Моля…?
— Аз нямам приятели, мистър Дезмънд. Не мога да си ги позволя. Има няколко човека, които уважавам. Арлекин е един от тях. Той е човекът, който бих искал да бъда при друго стечение на обстоятелствата. От друга страна, той няма необходимите знания и умения да бъде това, което съм аз…
— Продължавайте.
— Помоли ви да се оттеглите, за да не бъдете обвинен в съучастничество в неговия план.
— Който е…?
— Същият, както и преди — да убие Базил Янко.
— Не вярвам. Не мога! Той ми каза…
— Че ще се споразумее с Базил Янко. Да. После ще го убие. И естествено, ще открие, че това не е решило нещата. Помоли ме да му помогна. Ще го направя, защото моите хора искат Янко да бъде премахнат. Сега, за разлика от преди, вече виждам как да стане това. Няма да го спрете. Бзсмислено е да опитвате. Предполагам, че бихте могъл да останете, за да помогнете на Джордж Арлекин да се изправи на крака или поне да се погрижите за сина му.
— Щяхте ли да ми го кажете, ако не бях дошъл тази сутрин?
— Да… но едва снощи научих какво е решил.
— Това е абсурдно! Това наистина е абсурдно!
— Кое, мистър Дезмънд?
— Арлекин ме освобождава, вие ме замесвате отново.
— А вие не сте го искал никога, мистър Дезмънд. Искате и вълкът да е сит, и агнето да е цяло. Искате почтеност без сила, владение без заплаха, удоволствие без заплащане. Искате наемници, които да убиват вместо вас, и слепци, които да погребват вашите мъртъвци. Няма начин! Вече няма никакъв начин! Мъченик или убиец — това е изборът! Освен ако не искате да се присъедините към върволицата каторжници, оковани с обща верига, плачещи за Месията, който никога няма да дойде!
51
Хелинг (нем.) — наклонена брегова площадка за изваждане и спускане във вода на кораби при строеж, ремонт и др. — Б.пр.