„Разследванията, започнати от «Арлекин и Сие» и извършвани по тяхно нареждане и от тяхно име, ще бъдат прекратени незабавно…“
„Разследванията, предприети и извършвани от упълномощени от закона агенции, са извън властта на двете страни и не влизат в обсега на това споразумение…“
„Всяка от страните ще се въздържа от публикации под каквато и да била форма или коментар, независимо дали е основан на факти или спекулации, които могат да бъдат разгледани като спорни или вредни за другата…“
Следваха още и още клаузи. Изреждаха се всевъзможни подробности и редица документи. Накрая двамата седнаха на масата, а адвокатите застанаха до тях. Фотографът помоли да ги снима поотделно. Янко отказа ядосан. Не подписването било важно, а груповата снимка след това: петима уважавани финансисти с чаши в ръце как наблюдават доволни неговите пари. Подписването слагало край на един конфликт. Питиетата и усмивките означавали всичко, от което пазарът имал нужда: сигурност, взаимно доверие, братска любов. Арлекин сви рамене в знак на съгласие. Карл Крюгер отбеляза, че това е доста безцеремонен начин да се отървем от толкова много geld.54 Хърбърт Бахман каза спокойно, че geld е много по-маловажно от добрата воля.
Когато скромната церемония приключи, адвокатите на Янко ни подадоха чек за двадесет и пет милиона долара. Арлекин го пъхна в портфейла си, сякаш бе квитанция за паркинг, което предизвика киселата забележка на Янко да внимава да не го загуби, защото втори нямало да има.
Адвокатите събраха книжата си и си тръгнаха. Арлекин ги придружи до асансьора и се върна с един от швейцарските си телохранители, който щеше да вземе поръчките за пиене. Всички избрахме скоч, с изключение на Янко, който, вбесяващ както винаги, поиска доматен сок с капка табаско55, изцеден лимон, без сол и със стръкче джоджен. Телохранителят излезе. Фотографът се суетеше наоколо, въртейки в ръцете си светломер, в търсене на ъгли, от които да снима.
Настъпи неловка пауза, а после влезе гувернантката с малкия Пол, освежен от банята и готов за вечеря. Арлекин взе детето в ръце, целуна го, поигра си с пръстите му и го разведе сред нас, за да каже лека нощ. Когато стигна до Базил Янко, той попита:
— Имате ли деца, мистър Янко?
— Не, мистър Арлекин. Никога не съм имал това щастие. Имате много красиво дете.
— Прилича на майка си.
— Никога не съм имал удоволствието да познавам мадам Арлекин…
— Това дете — също, мистър Янко… Заповядайте, госпожице, вземете го. Лека нощ, малкия. Ще дойда по-късно да ти разкажа приказка.
Карл Крюгер промърмори нещастно. Хърбърт Бахман се изсекна шумно. Аз се обърнах, за да скрия омразата в очите си.
Арлекин каза на фотографа:
— Можете да започнете веднага щом поднесат питиетата. Колко време ще ви е необходимо?
— Десет минути. Ако вие и вашите приятели просто игнорирате присъствието ми и се държите, все едно че ме няма, аз ще снимам около вас.
Няколко минути по-късно влезе телохранителят с поднос питиета и чиния canapes.56 Арлекин му нареди:
— Никакви обаждания, никакви посетители, докато не свършим.
Хърбърт Бахман вдигна чашата си за тост:
— За края на разногласията, господа.
Арлекин вдигна втория тост:
— Благодаря ти, Карл, за усилията.
— Ще пия за това — каза Базил Янко. — И за теб, Хърбърт. Благодаря ти, че дойде днес. Оценявам високо това.
— Направих го заради Джордж — отвърна сухо Хърбърт Бахман. — Освен това имам известни задължения към колегите си на пазара.
Базил Янко го понесе спокойно, но изрази съжаление:
— Скъпи Хърбърт, аз съм от малкото хора в света, към които не могат да се отнасят с пренебрежение. Грозен съм — винаги съм бил, още от дете. Но за всичко останало — знам кой съм и какво искам. Колцина от уважаваните ти колеги могат да кажат същото за себе си?
— Мислех — намеси се спокойно Джордж Арлекин, — че трябва да изглеждаме щастливи.
Базил Янко го погледна с леко презрение.
— Боя се, че развалям празненството ви, мистър Арлекин. Ще си тръгна, ако ме извините.
Фотографът протестира:
— Моля ви, сър! Само още няколко снимки.
— С удоволствие щях да мина и без снимки — заяви Джордж Арлекин. — Те бяха ваша идея, не моя.
Базил Янко вдигна чашата си отново.
— Ще почакам… Мистър Дезмънд, колко време ще останете в Ню Йорк?