— Какво, по дяволите, искате от мен?
— Нищо. Беше ни интересно да научим за съпругата ви. Бърни Куниг ни каза. Вие сте бил в Ню Йорк. Той е сложил бензина. Когато е натиснала стартера — бум! Чудихме се защо не сте го ликвидирал като Франк Лемиц. Вероятно в онези дни сте бил по-мек — или по-неопитен. Как се чувствате? Свийте пръсти! Реакциите са малко бавни. Всичко се развива добре… — Той побутна химикалката през масата. — Трябва да прочетете това, докато все още можете да се съсредоточите… Това е особена субстанция, господа. Можем да го спасим по всяко време през следващите петнадесет минути и той ще бъде добре. Ако не направим това, той е kaputt! Както виждате, мистър Янко, този документ е вид самопризнание. Желаете ли да го подпишете?
— Вървете по дяволите!
— Не, мистър Янко. Ще наблюдаваме как вие ще отидете там.
— За Бога, човече! — Гласът на Хърбърт Бахман бе дрезгав и разтреперан. — Това е мъчение.
— Знам, сър. — Фотографът разсъждаваше съвсем логично. — Но мистър Янко е непроницаем за страданията. Мадам Арлекин умря с куршум в стомаха. Детето й увисна от прозорец на петия етаж… детето, което видяхте тази вечер. Одри Леви вероятно е била измъчвана, преди да бъде убита… Както и да е, ако мистър Янко пожелае да сложи край на това мъчение за вас и за самия него, той трябва само да подпише признанието. Тогава аз ще си тръгна, а вие все още ще имате време да повикате лекар.
Борецът в Янко не се предаваше. Говореше малко неясно, но иронията си пролича.
— Виждате ли, казах ви, че е клопка.
— Ако не подпишете, мистър Янко, тя ще се превърне, в пропаст, чрез която ще пропаднете в ада. Не ме интересува. Речта ви става неясна. Крайниците ви сигурно изтръпват.
— Подпиши, човече! — отчаяно се обади Хърбърт Бахман. — Това е единственият ти шанс.
— Животът му си е негов — каза Карл Крюгер. — Остави го да прави каквото иска.
Джордж Арлекин изрече без злоба:
— Каквото и да кажа, няма да ми повярва.
Настъпи продължително мълчание, след което видяхме смаяни как Янко се опитва да овладее отпуснатите си мускули, хваща химикалката и написва името си отдолу на листа.
— Върнете ми го, ако обичате — каза фотографът. Той го сгъна бавно и го прибра в джоба си. После каза:
— Мистър Янко, сега ще заявите, че сте подписал този документ по принуда. Значи той не е достатъчен, за да спася живота ви. Край масата има четирима свидетели — без мен, защото аз идвам и си отивам. Отговорете на въпроса ми с една дума. Вие ли организирахте убийствата на тези хора? Да или не?
— Вие казахте… вие обещахте…
— Този път ще изпълня обещанието си. Да или не?
— Да.
— Благодаря ви, мистър Янко… Не! Не мърдайте, господа! След пет минути той ще бъде мъртъв.
— Но вие обещахте…
Не издържах повече. Бутнах стола си назад, станах и се насочих, към Янко. Чух изщракването на зарядния механизъм и резкия, леден глас на фотографа:
— Седнете, мистър Дезмънд.
Фотоапаратът бе насочен към кръста ми. Върнах се бавно до стола и седнах. Базил Янко се бе отпуснал върху масата, мърмореше и клокочеше като пияница. Наблюдавахме в безсилно мълчание, докато той се строполи с главата напред върху масата.
— За Бога! — каза Хърбърт Бахман. — Получихте каквото искахте. Сега да повикаме лекар!
Фотографът се ухили и поклати глава.
— Той няма нужда от лекар. Като се наспи, ще му мине. Това е просто един съвременен вариант на стария „Мики Фин“…57 Между другото, господа, по-добре да ви покажа това, в случай че ви призоват да свидетелствате…
Той отвори фотоапарата и ни накара да го разгледаме един след друг.
— Както виждате, това е обикновен фотографски инструмент. Няма нищо смъртоносно. Множете да кажете това на Янко, когато се събуди.
Хърбърт Бахман ни изгледа един по един. Беше шокиран и ядосан.
— Кой организира този… този ужас?
— Аз отвърна: фотографът. — Не беше приятно за гледане, нали? Но е доста разпространен, макар и жесток метод за разпит. Преподават го в полицейските училища и въоръжените сили. Вие плащате за това, мистър Бахман. Вие субсидирате хора, които го преподават на вашите съюзници — някои от които въобще не се нуждаят от уроци. — Той извади листа от джоба си и го подаде на Джордж Арлекин. — Това трябва да стигне до Майло Фром.
57
Мики Фин (Mickey Finn) — алкохолно питие, съдържащо наркотик, пургатив или други подобни. — Б.пр.