— Но въпреки това можа да наблюдаваш агонията на един човек…
— Да. Това е срамът. Можах и го направих, и вярвах, че така възтържествува справедливостта.
— Продължаваш ли да вярваш?
— Не. Видях терор, сразен от друг терор… Е, това е то! Нищо не се е променило. Реших, че имаш право да знаеш.
Той се опита да стане, но не можа да го направи в тясното сепаре. Хванах го за ръката и го задържах.
— Остани, Джордж!… Извинявай. Аз също не се гордея със себе си. Богданович произнесе присъда и над мен. Каза, че искам почтеност без сила, владение без заплаха, удоволствие без заплащане. Еснафът, който си затваря очите за всяко престъпление по света, за да не си разваля обяда. Ние сме чудесна двойка, нали?
— Имам новини и за двама ви — каза спокойно Сюзън. — Опитахте се да се справите извън закона и ето ви тук, унизени от присъдата на един убиец. Мисля, че трябва да смените компанията.
Разговорът спря на тази горчива забележка, защото Гъли Гордън се върна, приветства ни с поклон и ни помоли да кажем каква музика желаем.
През следващите четиридесет и осем часа не се случи нищо интересно. Сюзън бе заета с уреждането на делата на Арлекин, преди той да замине за Европа. Аз се мотаех из апартамента, досаждах на Такеши, взимах книги и ги захвърлях след първата страница, обърквах сам себе си с планове, проекти, разписания за бъдещето. Четях вестници и се чудех защо не съобщават за арестуването на Янко. Свирех, без да чувам нито нота. Бях като момчето от приказката, което изгубило сянката си и не можело да живее щастливо, докато не я намери.
Бях изгубил нещо повече от сянката си. Бях изгубил частица от самия себе си, която бе останала непокътната след години на странстване и нерешени битки. Бях изгубил един приятел — един от малкото, на които вярвах с цялата си душа. Бях открил жена, която да обичам. Бях загубил уважението, без което любовта не можеше да продължи година. Сега ме очакваше мъчението на една вечеря, давана от човек, когото не бих наскърбил за нищо на света, за да отпразнуваме обещание, което се съмнявах, че някога ще бъде изпълнено. На три пъти вдигах слушалката, за да се откажа. Всеки път губех кураж и частица от собственото си самоуважение. Сюзън бе любяща и внимателна; дори когато й отвръщах със същото, чувствах, че съм неискрен, но бях прекалено страхлив, за да си призная.
Не само моят свят се бе преобърнал. Светът отвъд прозореца ми също бе едно враждебно място. Никога вече не можех да застана срещу него с чиста душа и невъоръжен. Винаги трябваше да нося ризницата на циника, кинжала и пистолетите на пътешественика. Трябваше да захапя всяка монета, преди да я взема, да обвържа всекиго към обещанието му със заплаха, да не се доверявам на жена и да се поглеждам по два мъти в огледалото, за да се уверя, че все още съм самият аз. Така обезверен — нормално за възрастта ми, но не и за мъж, който ще присъства на годежа си — отидох със Сюзън на вечеря с Джордж Арлекин и Франсис Ксавиер Мендоса.
Срещата ни бе на един от онези ъгли в Ню Йорк, все още запазени от варварите — винарска изба на Първо авеню, опасана отгоре до долу с избрани вина, обзаведена с дълга тясна маса, обслужвана от майстор готвач и трима сервитьори, един от които специалист по вината, всичките дълбоко убедени, че храненето и пиенето са свещен ритуал, началото и краят на всеки земен път. Арлекин вече бе там и пиеше арак58 с Мендоса, благоговеещ като всеки ученик пред своя гуру.
Мендоса ни приветства като мъченици, избавени от лъвовете. Целуна Сюзън по бузите, стисна ръцете ми, огледа ме от глава до пети и обяви резултата:
— Не е зле! Най-малкото си оцелял! Арлекин ми разказа твоята история. Чудя се как си останал цял-целеничък. Сега нека ти покажа какво сме приготвили… За начало canape с рокфор и орехи, придружени от мое собствено паломино59 и приятен разговор. Susana querida, знам! Те не са се отнасяли добре е теб. Тук ти и само ти си от значение. Отворихте ли вече бутилката ми?
58
Арак (араб.) — обобщено название на спиртни напитки, добивани в Близкия или Далечния изток. — Б.пр.