— Още не, Франсис. Те не са готови за това.
— Ay de mi! А аз ги взех за цивилизовани хора. Няма значение, двамата ще ги опитомим. Джордж. Знаех, че Пол е вестгот. Очаквах от теб повече.
— Аз съм глупак — каза Джордж Арлекин. — Необходимо е време, за да забравиш.
— Време и вино — имаме достатъчно и от двете. Сега за менюто: мус от сьомга с пино, много сухо, реколта, с която съм извънредно горд… Джордж, никога ли не си се замислял, че ислямът е мъдра религия? Тя обещава това, което разбираме — чиста вода и цветя, вино и любвеобилни жени… Ние, християните, обещавам арфи, на които никой не може да свири, и ангелски гледки, от които никой нищо не разбира.
— Но ние копнеем за това, Франсис. Самото познание, самото удоволствие…
— А! Именно, Джордж! Глупостта — единствената, неизменната. Това е тайната, която научаваме накрая на човешкия си живот.
— И никога не успяваме да разберем.
— Сюзън, защо жените са по-прости от мъжете?
— Такива ли са, Франсис?
— Винаги и навсякъде. Ние, мъжете, сме глупави, сложни. Ние се събуждаме, положили глава на гърдите на жена. Ако имаме късмет, умираме в същата прегръдка. Изминаваме милиони мили, за да се върнем там, откъдето сме тръгнали. Какво ще кажеш, Пол?
— Паломиното е добро, Франсис.
— Добро, гледай го ти! Оттук до Херес де ла Фронтера няма по-добро — и дори там е трудно да откриеш… А сега, приятели, следва filet de boeuf en croute60 със sauce Perigueux и това мое каберне от шейсет и пета… чудесна година, топла зима, идеалното количество валежи, мечтата на винаря! Пием го сега, осем години и половина по-късно, във времето на нашата зрялост. Приятели, няма значение какво се е случило, няма значение какво може да стане утре, ние сме щастливи — щастливи да знаем, щастливи да се наслаждаваме, щастливи да изпитваме благодарност. Ще се присъедините ли към моята молитва?
Станахме, допрели ръце, свели глави, докато той я произнасяше:
— Ние се храним, докато другите гладуват. Смеем се, докато другите са тъжни. Благодарни сме за това, което имаме. Приеми молбата ни да помним, че другите нямат, и където можем, да го възстановим. В името на Отца, Сина и Светия Дух. Амин.
Подкани ни да седнем на местата си: Сюзън — от дясната му страна, Арлекин — от лявата, а аз — срещу него, и каза:
— Никога не съм знаел каква молитва да отправя. Никога не съм разбирал защо Всемогъщият е толкова различен в милостта си.
— Може би защото е сляп — отвърнах непочтително аз.
— Или пък ние сме слепи — обади се Сюзън.
— Или използваме погрешни критерии — каза Джордж Арлекин.
— По-вероятно — изрече Франсис Ксавиер Мендоса. — Добър апетит, приятели!
Ядохме, пихме, говорихме за различни неща — хора, изпитващи краткотрайното щастие от присъствието на един добър човек, който бе като сянката на огромно дърво в изгорено от слънцето поле. Правихме глупави шеги. Смеехме се така, както не го бяхме правили отдавна. После, прекалено бързо за мен, дойде време за тостове, които, както каза Франсис Мендоса, трябваше да бъдат вдигани не с вино от Новия свят, а от Стария — отлежало порто, леко, с цвят на рубин.
Бяхме малка компания, но той настоя да спази формалностите. За Джордж Арлекин, полиглота, той говори на испански, после на френски заради Сюзън и накрая на английски заради мен:
— Скъпи приятели! Това е момент на обещание — обещание между Сюзън и Пол, които откриха късно любовта си сред всички нас, които толкова много се нуждаем един от друг. Ако не можех да разделя това вино с вас, щях да бъда най-самотният човек в света, а виното щеше да загине неотворено в бутилката. Ако не успеете да споделите болката, която сте изпитали, и опрощението, от което всички имаме нужда — ау! — вие също ще живеете и за вас виното на живота ще бъде винаги горчиво. Благослових ви, когато дойдохте. Моля ви, да ме благословите, когато си тръгнете заедно, приятели…
— Така да бъде — каза Сюзън.
Нямах думи. Джордж Арлекин седя дълго време, без да промълви дума, след което стана бавно. Той също говори първо на испански, после на английски:
— Франсис, имахме честта да бъдем поканени на твоята маса и щастието да бъдеш с нас. Всички ние ти благодарим. Благодаря на приятелите си, които бяха до мен в труден период и споделиха болката ми, видяха ме да върша зло под слънцето и въпреки това намериха сили да не ме изоставят и да ми простят. С ваше позволение бих желал да направя един подарък на Пол и Сюзън. Предавам им го с девиза на моя прадядо, който е бил клоун: „Ако се засмеете, ще ям. Ако заплачете, Господ да ми е на помощ!“