— Капитал в какъв смисъл, мистър Фром?
— Мистър Саул Уелс разпространява съдържанието му сред заинтересованите страни. До днес сутринта вече пет големи компании ни се обадиха, за да съобщят, че някой е проникнал в системите им. Уверен съм, че ще последват и други. В контекста на отношенията ви с „Криейтив Системс“ и Базил Янко това не означава ли опит да си осигурите тактическо преимущество?
— Това е опит, доброволен и безкористен, да спасим други почтени компании от съдбата, която ни сполетя.
— Не би ли било по-правилно да оставите на мистър Янко да направи това или дори да помолите нас?
— Имаме резерви към деловата етика на Базил Янко.
— Бихте ли ги конкретизирал?
— Засега не.
— Остава вторият въпрос, мистър Дезмънд. Защо не ние?
— Аз съм гост в страната ви, мистър Фром. Не бих желал да ви затрудня.
— Не можете да ни затрудните, мистър Дезмънд. Моля, бъдете откровен, доколкото можете.
— Добре тогава, ще го кажа колкото се може по-любезно: вие сте местна американска агенция, която се занимава с много въпроси, политически и криминални. Ние сме европейска организация, чиито интереси в определени области биха могли да влязат в противоречие с вашите. Решихме, че е по-добре да се придържаме към законното си право на свободно общуване, отколкото да потърсим вашата помощ. Такова е мнението на моя принципал. А също и моето.
— С други думи, вие не ни вярвате, мистър Дезмънд?
— Според доказателствата, приведени пред вашите собствени комитети и съдилища, мистър Фром, вие самите не си вярвате.
За моя изненада той се усмихна и кимна неохотно в знак на съгласие.
— Сам си го изпросих, нали? Вие сте добър свидетел, мистър Дезмънд.
— Имам богат опит. Кемпетай26 ме обработваше в продължение на един месец в Сингапур.
— Надявам се, че ни намирате по-цивилизовани.
— Да.
— Благодаря. Сега нека се заемем с едно друго бяло петно в показанията ви: бил сте нападнат пред апартамента си. Пред полицията сте заявил, че не можете да идентифицирате нападателите. Вярно ли е?
— Тогава беше вярно. По-късно бях информиран, че са били наети от мъж на име Бърни Куниг, който на свой ред бил нает от някой си Франк Лемиц.
— Кой ви информира, мистър Дезмънд?
— Нашите детективи. Предполагам, че вече сте обсъдил въпроса с мистър Саул Уелс.
— Да, така е.
— Следователно знаете толкова, колкото и аз, а вероятно и повече.
— Какво знаете вие, мистър Дезмънд?
— Казаха ми, че Франк Лемиц, шофьорът на мистър Янко, наел Бърни Куниг, за да ме следи; че нашите детективи изразили несъгласието си пред мистър Куниг и че Куниг накарал да ме пребият, за да си отмъсти.
— Споменахте ли това пред мистър Янко?
— Въпросът бе повдигнат на срещата ни с него в „Салвадор“.
— Какво каза той?
— Изрази съжаление, че съм пострадал и заяви, че нямал нищо общо с побоя.
— Но призна, че е наредил да ви следят?
— Да кажем, че не отговори.
— Защо не го притиснахте?
— Нямаше нужда. Той бе уведомен, че запазвам правото си да повдигна обвинение срещу замесените лица.
— Но не сте го направил. Защо?
— Предпочитам да не споделям причините.
— Мистър Дезмънд, защо Базил Янко е наредил да ви следят?
— Не знам. Като погледнем назад, изглежда, че е подозирал възможна връзка с Валери Халстрьом.
— И защо би подозрял това?
— Мистър Линдън ми подхвърли идеята. Той призна, че Валери Халстрьом би могла да продава информация от банката данни. Това е истина, нали, мистър Линдън?
Мистър Линдън се смути, но си призна като добро момче.
— Бихте могъл да интерпретирате забележката ми и в този смисъл.
Мистър Фром се усмихна леко, след което се обърна към мен.
— Значи Базил Янко е решил, че вие сте потенциален купувач?
— Би могъл.
— Но вие не сте бил такъв.
— Нито направих предложение, нито пък бях насърчен да направя.
— Което ни води до една голяма дупка в стената. Кой ви изпрати бележника и защо? Какво ще кажете за това? Валери Халстрьом ви казва, че се страхува от Базил Янко. Тя се държи така, сякаш знае, че някой я чака в апартамента. Дава ви бележника, за да го пазите на сигурно място. Знаете, че е опасно да го държите в себе си. Изигравате малка комедия, като го изпращате на самия себе си, за да можете да използвате информацията му съвсем законно… Е, мистър Дезмънд?