— Мога да ви отговоря само едно нещо, мистър Фром. Глупости! И след като говорим за дупки в стената, вие пропускате най-голямата. Кой уби Валери Халстрьом и защо?
— Работим върху това. Дупката се смалява. Знаем, че същата вечер в апартамента й са влезли двама мъже. Единият очевидно е бил убиецът. Другият е мъжът, който е телефонирал на полицията. Вероятно той ви е изпратил бележника… Ако се сетите нещо друго, моля да ни уведомите.
— Непременно, мистър Фром. Още един доматен сок?
— Не, благодаря. Трябва да тръгваме. Помогнахте ни много, мистър Дезмънд… Между другото, тези цветя са много красиви. Откъде ги купихте?
— Това, мистър Фром, е нещо, което дори вие не би трябвало да питате.
— Така ли? Обикновено мъжът е този, който ги купува. Може би движението за еманципация все пак означава нещо. Хайде, Линдън, сега не сме на служба. Ще ти купя нещо за пиене и един хамбургер.
Това беше намек, но не го подех. Затворих вратата след тях и се облегнах на рамката. Започнах да се потя целият. Майло Фром не беше новак; имаше опит в разпитите, бе хитър и умен и никога не позволяваше да го объркат. Не се нуждаех от кристално кълбо, за да разбера, че ще ме потърси отново. Това не ме притесняваше особено. Намирах го за приятен тип. И двамата използвахме един и същ речник и един и същ учебник по елементарна логика. Проблемът бе там, че логиката вече не вършеше работа. Не знаех как или защо, но чувствах, че главната ни конструкция е пълна с дупки, а по-малката е изчезнала без следа. Което, разбира се, не бе никаква логика, а същински груб инстинкт.
Арлекин закъсня за обяд. В дванадесет и четиридесет и пет почерпих момичетата по едно питие и ги заведох в грил ресторанта. Арлекин позвъни в един и петнадесет и ми нареди да взема такси и да се срещна с него в една тратория във Фоги Ботъм. Когато го попитах защо, той ми отвърна, че умирал за spaghetti alla carbonara и cervelli al buro27, което ме наведе на мисълта, че неговият мозък е заприличал на масло. Точно в един и четиридесет седнахме в един ъгъл на това, което би трябвало, да бъде най-мрачното и най-слабо посещавано бистро в окръг Колумбия. Спагетите бяха загорели, а виното бе чист оцет. От момента, в който Арлекин започна да говори, изгубих всякакъв апетит.
— Преди да напуснем Ню Йорк, се обадих на Хърбърт Бахман и го помолих да ме посъветва какво би станало, ако започнем да продаваме масово акциите си в „Криейтив Системс“. Обади ми се в седем сутринта. Всеки брокер в града имал списък с поръчки за купуване, дълъг колкото ръката ти — големи поръчки, Пол — за над десет милиона по изчисленията на Хърбърт.
Не можах да се въздържа. Казах му направо какво мисля за дъмпинга на акции и за него, след като е разглеждал възможността. Той ме изслуша в мълчание, след което продължи невъзмутимо:
— … Този резерв от поръчки е много важен. Сега ще ти обясня защо. Тази сутрин прекарах три часа в посолството. Ерих Райман е стар мой приятел. Отнесе се с разбиране, но не бе много услужлив. Едва когато му показах фотостатите на бележника, отношението му се промени — напълно, Пол, на сто и осемдесет градуса! Пожела да научи всичко…
— … Моля се на Бога да не си му го казал!
— Не всичко, но повече, отколкото би одобрил.
— О, Боже!
— Търгувах с него, Пол, налагаше се, по всички точки.
— Търгувал си с живота ми, Джордж.
— Знаех това. Сега и Ерих го знае.
— И като всеки добър дипломат ще го забрави в момента, в който му стане изгодно. Аз дори не съм швейцарец. Аз съм никой… Добре, кажи ми за тридесетте сребърника.
Поне този удар попадна в целта. Столчето на чашата за вино се пречупи в ръката му и течността се разля като кръв по бялата покривка. Секунда по-късно той започна да ме укорява със силни и строги думи:
— … Първо ще ме изслушаш, Пол, после ще ме съдиш! След това, ако искаш да си тръгнеш, си тръгни. Това, което чух тази сутрин, превръща всичките ни доводи в безсмислица. Ние сме пионки в глобална игра, която аз например все още не проумявам. Тази сутрин ми я обясни един мой приятел — не толкова близък, колкото теб, но все пак приятел — на когото вярвам, защото му се плаща, за да знае, и той стои тук, където от всички градове по света… Келнер! — Той щракна властно с пръсти и сервитьорът пристигна тичешком. — Почистете, моля и донесете друга чаша.