Оженил се за дъщерята на един от тях — тридесетгодишната не особено красива Джейн, за която се говорело, че обича малки момичета, но била достатъчно богата, за да си позволи ексцентричността. Тя загинала, когато натиснала стартера на своя скутер на езерото Тахо31 и бензинът избухнал. По това време Базил Янко бил в Ню Йорк. Долетял, за да изрази скръбта си над гроба й, да вземе парите от застраховката и да легализира завещанието, направено три месеца преди това, което го обогатило с осем милиона долара.
Тогава започнал да разширява компанията си, като поглъщал по-малки фирми, обирал активите им, запазвал най-добрите им служители, а останалите подхвърлял на конкуренцията. През щастливите дни в средата на шейсетте, когато всеки малък крал плащаше цяло състояние за невидими дрехи, Базил Янко предложил акциите си на борсата, от което направил още едно състояние. Купил хардуер. Нахлул в Европа, купувайки акции и недвижими имоти, съюзявал се и изграждал дъщерни компании. Носели се злонамерени слухове, че и той продавал: информация в замяна на големи дялове от европейски предприятия. Докладът на Мендоса изброяваше няколко случая, но те се основаваха на недостатъчни доказателства. Ето един зловещ пример: европейска фармацевтична фирма била обвинена в кражба на тайни и три дни след това високопоставен аналитик от „Криейтив Системс“ бил убит при автомобилна катастрофа в Доломитите.32
В известен смисъл това бе стара изтъркана история: нова версия на онези за тютюневите барони, петролните императори и търговците на оръжие. Знаете, че е било точно така. Но ще ви струва цяло състояние и ще ви бъдат необходими три живота, за да го докажете. И ако успеете, никой няма да ви награди с медал — дори да сте жив, за да го получите… Което е хубаво, стига да се е случило вчера и с някой друг. В действителност се случваше днес, на нас. Момчетата от занаята го знаеха; но след като това не засягаше собствените им джобове, въобще не ги интересуваше. Ако ние спечелим, те дори могат да се почувстват малко неудобно. Ако загубим, ще продължат да обядват с Янко в „Бенкърз Клъб“ и да ни отпишат с дежурния епитаф: „Това е бизнесът.“
Светна лампичката за коланите. Стюардесата ни съобщи, че кацаме в Далас, където убили Джон Кенеди, погребали истината заедно с убиеца му и всички заживели щастливо.
Глава шеста
Докато пресичахме Рио Гранде, аз спях и сънувах. Събудих се и видях Попокатепетл — суров и покрит със сняг на фона на звездното небе. Под него се намираха по-малки върхове и езера от мрак, изпъстрени със светлините на селата. Далеч напред се простираха неясните очертания на Мексико Сити — златист отблясък, който проникваше през смога и се издигаше високо нагоре в звездното поле. Имах странното усещане за свобода и облекчение, сякаш бях излязъл от дълъг тунел и стъпил в огромна, но приветлива пустош. До мен Сюзън сияеше от същото внезапно учудване и възбуда. Тя държеше ръката ми и бърбореше като дете, пълно с фантазии и полузабравени истории: пернатата змия, златният град в езерото, хората, за които времето било свещена тайна, Кортес, който бил приветстван като бог, но бил прекалено много човек, за да го разбере.
Джордж Арлекин дойде да изживее този миг с нас. Захласна се по миниатюрните светлини в огромните долини: малки хранилища на националната памет, които никога няма да бъдат запазени. Защото тези, в чиито ръце са, не могат нито да четат, нито да пишат и техният език ще умре с тях. Той говори за особената амнезия, която засяга човешката раса — мъдростта, придобита за цяла епоха, отива на вятъра само за едно поколение. Увиснали между небето и земята, ние видяхме незабравими гледки и задържахме за момент в ръцете си звезден прах.
Когато кацнахме, гледките се разтвориха в остър смог; звездният прах се превърна в земен, с песъчинки между пръстите и жажда в устата. Изнизахме се през паспортния контрол като каторжници, оковани с обща верига. Чакахме като търпеливи пеони за багажа и митницата. Бяхме притиснати сред разпенено море от мъже, жени, деца и разнороден добитък. Точно преди да започнем да крещим от отчаяние, морето се разтвори и Хосе Луис Мирамон де Веласко ни поздрави с добре дошли в земята на ацтеките.
31
Тахо (Tatyoe) — езеро в Източна Калифорния и Западна Невада, в планините Сиера Невада. — Б.пр.