Искаше ми се да му отговоря, но не ми достигаха съобразителност и думи. Лицето му отново се изопна и той потъна в мрачно мълчание.
След Тула започнахме да се изкачваме на северозапад по склона на трионообразно било и преминахме през почти отвесно дефиле, в края на което се разкри обширна кръгла равнина — кратер на отдавна угаснал вулкан. В центъра на равнината се намираше езеро, оградено от мочурища с тръстика, след които земята започваше да се издига и преминаваше в зелени ливади и тераси, засети с царевица и други култури. В подножието на далечния ръб на кратера се намираше хасиендата — продълговата ниска страда от дялан камък, с поляни и цветни градини отпред, а отстрани бяха разположени плевните и домовете на селяните, конюшните и кошарите за овцете и кравите. Хасиендата бе богата, уединена и феодална на вид, като древно херцогство, оцеляло през революциите, което продължава да не обръща внимание на демократите.
Арон Богданович ни посрещна на входа на къщата. Поздрави ни с няколко думи, отправени и към двамата, и ни разпита загрижено за Джули. После ни отведе в обширна стая с теракотен под и каменно огнище, пъстри черги и тежки мебели в испански колониален стил. Показа ни няколко редки артефакта от времето на толтеките43, след което повика един прислужник и му нареди да ни донесе кафе. Обясни мъгляво, че имението принадлежало на приятели на негови приятели дипломати. Направи ми същото впечатление, както и в Ню Йорк, че той се обръща към Арлекин с уважение. След като ни поднесоха кафето, Богданович застана до каменната полица над камината и обясни целта на идването ни днес.
— … Ще се срещнете с човек, който прилича на мен в много отношения. Тоест, професията му е да убива. Разликата между нас не е голяма. Аз съм по-добре образован. Той е интелигентно момче. Аз твърдя, че съм патриот. Той не твърди нищо, освен че е наемник. Сега, когато се срещнете с него, ще решите, че умът му е бистър. В действителност той е жестоко дезориентиран чрез силна упойка, притъпяване на сетивата и сугестивни процедури. Не прави разлика между реалност и илюзия. Вие, мистър Арлекин, ще затвърдите илюзията. Дошъл сте да наемете услугите му — да премахне един човек в Ню Йорк. Готов сте да удвоите предложената цена, но първо трябва да се запознаете с препоръките му. Аз ще водя разговора. Ще започнете да питате, когато ви дам знак. Вие, мистър Дезмънд, ще мълчите, освен ако не ви подканя да заговорите. Въпроси, мистър Арлекин?
— Ще се срещнем ли с него лице в лице?
— Да.
— Това не е ли опасно?
— Трябва да приемете моята дума, че не е.
— Споменахте притъпяване на сетива. Той знае ли какво се е случило с него?
— Само откъслечно… Позволете да ви обясня. Посрещнахме го на летището като приятели и го доведохме тук, където да изчака тази среща. Той прие. Беше упоен по време на вечеря. Когато се събуди, се озова в една килия, увиснал във въздуха, вързан и с черна качулка на главата. Никакъв звук, никаква промяна на температурата. Каквото и движение да направеше, той се завърташе в празното пространство. В резултат — бърза дезориентация. Отново бе упоен и нахранен чрез системи. Събуди се увиснал в мрака, но този път го подложихме на какофония от звуци и високочестотни шумове, прекъсвани от поток от думи. В резултат — пълна халюцинация. Тази сутрин се събуди в спалнята си. За него се грижи красива сестра, която му обясни, че се е разболял от опасна местна треска. Той вярва, че е бил изпаднал в делириум, но сега с помощта на стимулатори ще бъде в състояние да се срещне с клиентите… Това е накратко съвременното рафинирано мъчение. Дори трениран човек може да издържи съвсем малко. Тони Тезориеро никога не е минавал подобна подготовка. Убедени сме, че е в подходящо състояние за срещата с вас. Ако не, тогава бих могъл да прибягна до други методи. Ако се размекнете, спомнете си как той си изкарва прехраната… добра прехрана, както ще научите. Господа, моля почакайте тук!
Той отсъства десетина минути. Джордж Арлекин седеше спокоен, с празен поглед, вперен в цепениците, натрупани в огнището. Отиде до вратата и се загледа над покрития със зеленина склон към далечния край на кратера, тъмен на фона на светлото обедно небе.
Зад мен Арлекин каза:
43
Толтеки — древно племе, населявало централната част на Мексико преди завладяването й от ацтеките. — Б.пр.