Както вървеше, Франсис Ксавиер Мендоса внезапно спря. Постави ръце на раменете ми и ме завъртя, за да го погледна в очите. Бе мрачен като буреносен облак.
— Пол, познавам бегло този човек. Той е твой приятел, не мой. Но ти се заклевам, че ако го изоставиш сега, ако не бъдеш до него до последния момент и не се опиташ да предотвратиш това ужасно нещо, кракът ти няма да стъпи в моя дом… Никога! Това е твой дълг! Ти го обичаш! Ако той умираше от глад, щеше ли да му откажеш коричка хляб? Сега е изпаднал в отчаяние. Ще му обърнеш ли гръб и ще го оставиш ли да се побърка окончателно? Не можеш! Няма да го направиш!
— Какво да направя, Франсис? Какво да кажа?
— Каквото и да е: всичко, нищо! Но бъди там! Не го разочаровай. Преглъщай всяка обида. Стой до него. Ако това някога се случи с мен — а аз знам, че би могло, защото съм човек, с гореща кръв и дядо ми е убивал хора по тези хълмове — се надявам, че някой приятел ще ме възпре да извърша този ужасен, краен акт. — Той ме хвана подръка и отново започнахме да се разхождаме. — … Разкажи ми за Сюзън. Много ми харесва.
— Няма много за разказване. Някога бяхме любовници. Винаги сме били приятели. Сега поради цялата тази бъркотия отново сме любовници. Не знам докога ще продължи.
— Защо да не продължи?
— Вече е късно, Франсис, стари приятелю.
— Още една причина да оцениш хубавите неща. Да се влюбиш, е детска работа. Но любовта е като най-доброто вино… да го налееш бавно и да го задържиш внимателно, да го отпиеш с наслада и да преглътнеш. Доброто лозе не пониква само. То се създава… Наблюдавах как те гледа. Виждам, че я харесваш. От това може да излезе хубав брак.
— От първия ми не излезе нищо. Не мога да понеса още един провал.
— Защо трябва да бъде провал? И двамата сте имали време да се научите. Каквото и да казват старите теолози, тайнството не е в изричането на думите. То е в обвързването и в любовта. Ти си ми приятел. Неприятно ми е да те виждам самотен в тази хубава възраст. Помисли за това… Не мисли за Арлекин. Разбрахме ли се?
— Както кажеш, амиго.
— Добре! Сега ще пожелаем приятен ден на Поверело и ще те почерпя с вино, което би го накарало да слезе от пиедестала, ако можех да го убедя да го опита.
Вечерта, когато над земята пропълзя пустинният хлад, вечеряхме на свещи, обърнали поглед към долината, черните планински върхове и ярката луна, изкачила се над тях. Слушахме Сеговия и Казалс, след което Мендоса ни прочете някои от своите преводи. Нощта бе тиха и очарователна, и Сюзън изрече мисълта, която бе дошла и на двама ни.
— Жалко, че Джордж не е тук. Щеше да му бъде толкова приятно.
— Той е тук — отвърна сериозно Мендоса. — Той е в сърцата ви, а също и в моето. Това, което вършим, е израз на любов. Никой не е лишен от нея. Преди да си отидеш, Сюзън, ще ти подаря бутилка вино, което много ценя. Останали са ми само шест. Ти ще получиш една, но няма да я отвориш, преди да се съберете тримата и да я изпиете заедно. Пол ми обеща да остане с Арлекин. Мисля, че ти също трябва да останеш. А когато неприятностите отминат, смятам, че ти и Пол трябва да се ожените.
— Знам, че си внимателен — каза нежно Сюзън, — но защо се грижиш толкова за непознати като мен, като Джордж?
— Ще ти кажа — отвърна Франсис Ксавиер Мендоса. — Аз съм най-щастливият човек. Бог е направил лозята. Аз правя виното. Вие го пиете и то се променя във вас. Това е една прекрасна истина. Когато размишлявам върху цялостното й значение, се чувствам толкова щастлив, че ми се плаче… Това е връзката, която запазва разума и човешкото в нас. Премахнеш ли я, оставаме самотни и объркани. Разлееш ли виното на живота, ние оставаме прокълнати завинаги, като Каин в пустинята… Ставам бъбрив. Достатъчно! Приятен сън, приятели. Не би трябвало да го одобрявам, но го правя. Надявам се да се обичате щастливо под моя покрив…
На следващия ден се озовахме в друг свят. На летището в Сан Франциско цареше паника поради страх от бомбен атентат и всички полети закъсняха с час. Бяхме претърсени, вкарани в кошарата и задължени да идентифицираме багажа си, преди да бъде изнесен в чакалнята. Във въздуха витаеха напрежение и враждебност: чуваха се възбудени гласове, изнервени служители се опитваха да се разберат с пътници, чиито нерви бяха опънати до скъсване.
Когато най-после се качихме на борда, Сюзън се потопи в модно списание, докато аз се опитах да наваксам новините. Не бяха добри: криза в Англия, свързана с миньорската стачка и общите избори; японците се опитваха да разменят терористи срещу живота на персонала на посолството си в Кувейт; италианците бяха разположили танкове около Квиринал46, а виетнамците претендираха за Парацеловите острови, за които никой не бе чувал, преди китайците да взривят една канонерка. Президентът се бе приближил с още няколко стъпки към лишаването от длъжност. Фондовите борси бяха в криза. Акциите на „Криейтив Системс“ бяха с тридесет процента под максимума. Нямаше нито дума за нас. Заплахата за обвинение в клевета бе направила редакторите предпазливи. Освен това при толкова нещастия обществеността бе уморена и се нуждаеше от нов стимулатор всеки ден. В Сан Франциско играеха нова игра. Казвате „добро утре“ на някой непознат, прострелвате го в сърцето и отминавате, като си подсвирквате.
46
Квиринал (Quirinal) — един от седемте хълма на Рим, разположен в северната част на града. — Б.пр.