Накратко, мислех за разговора, който бяхме водили с Джими относно преустройването на ТЛ-1 за тази цел. Мисля, че можеше да бъде направено. Бездруго ТЛ-1 нямаше да издържи още дълго.
За три години се бях качвал три пъти на ландери. Най-напред дойдох тук. Излизах да обслужвам хардуера на Феба. Правех аварийни ремонти на станция „Рингплейн“.
Господи, колко беше хубаво. Все едно си муха върху стена с височина трийсет хиляди километра и гледаш право надолу към горната повърхност на редките жълти облаци на Сатурн. Чувствах замайване само при мисълта за падане.
Мисля, че очаквах с един последен полет да се издигна над оранжевата облачна супа на Титан в едро небе с цвят на истинско синьо индиго, после черно и осеяно със звезди, да отида на док с „Оберт“ и после да замина за дома.
Обратно в „Аланхолд“, паркирах бронираната си кола в нехерметизирания гараж на базата, представляващ вид гофрирана арка, подобна на отворена от двете страни хижа на Куонсет. Оставих я до един пост за зареждане и излязох. Винаги хвърлям бърз поглед нагоре, когато излизам през вратата на шлюза, защото можеш да видиш последните частици от отслабващия зад теб огън да кипят наоколо под тавана като неясен облак, излъчващ синя светлина.
До единия край на гаража видях, че някой бе нанизал чисто нов флаг на Обединените нации на пилона на базата. Плетената пластмасова тъкан леко се вееше от ветреца. От време на време се изпъваше малко, така че можеха да се видят белите линии на картата. Може би трябваше да се преразгледа и въпросът с флаговете? Рано или късно щяха да свършат.
Валеше оскъден сняг. Големи бели проблясващи снежинки, наподобяващи вълнички картофен чипс, се премятаха и видимо се смаляваха, докато падаха право надолу. Не мисля, че някоя от тях достигаше земята непокътната. В тази околност ние изхвърляхме голямо количество отработена топлина, независимо дали това ни харесваше или не.
Извърнах глава, спомняйки си един пикник, на който бях с моите родители. Просто някакъв градски парк, лято, синьо небе с няколко лентички бели облаци, тичащи наоколо деца, които крещяха и викаха. Ние върху едно одеяло. Вълнички картофен чипс. Френски лук, подправен с толкова много мононатриев глутамат, че след това ми се доспа. Бира.
Баща ми загина при верижна катастрофа на една магистрала през двайсетте. За инцидента съобщиха в националните новини. Беше премазан заедно с още около трийсет нещастници. Изложението в пресата принуди Конгреса да отмени проекта.
Мама… Не знам. Тя и Лайза на практика изобщо не се погаждаха…
Влязох през въздушния шлюз на базата.
След като се преоблякох в моята бърлога, където дори нямаше достатъчно място да се изправя в цял ръст, се отправих към кафенето, минавайки по коридорите покрай мълчаливи хора, които ми правеха път и извръщаха очи. Лица на мъже и жени минаваха на сантиметри от моето, винаги със сведен поглед. В кафенето нямаше никой. Празни прашни маси и обърнати на всички страни столове, които вече никой не си правеше труда да прибере обратно към масите.
Отидох при фризера и взех две тако7, питайки се как щеше да се живее, когато те се свършеха. Взех торбичка черешов „Хай-Си“ и тръгнах към съседната врата, водеща към дневното помещение. Тук имаше повече хора и включен телевизор, който показваше диск с най-последните новини.
На екрана се виждаше леко заоблен ръб на планета и слой синкава мъгла, увиснала като дъга над неизразителни сиви облаци от пепел. Докато наблюдавах, в облаците проблесна светлина — първо една слаба искра, после други, разпространяващи се около нея, и после нищо.
Светкавица.
Седнах до Рон Смитфилд, отпуснал се на един стол с крака, разкрачени върху износения зелен килим на пода. Зелен като трева. Зелен, гласяха учебниците по психология, така че да се чувстваме уютно, когато сме далеч, далеч от дома.
— Пропусна Дюрел — каза той. — Трябва да чакаш повторението.
На екрана ръбът на планетата бе изчезнал. Сега на него нямаше нищо друго, освен непрекъснато приближаващи се сиви облаци. И един ред текст от жълто-зелени букви. По дъното на изображението пълзяха стойности за намаляване на скоростта.
— Какво трябва да каже този път в своя защита копелето?
В миналото Родриго Дюрел беше министър на космическите работи във втората администрация на Джолсън. Той и помощник-министърът за изследване на по-далечните части на системата, някоя си госпожа Райнхарт, бяха ръководили един „инспекционен тур“ на Лунната база заедно със своите семейства точно преди да бъде предприета мисията за пресрещане на астероида.
7
Тако — мексиканска царевична питка, завита на руло и обикновено с някакъв пълнеж. — Б.пр.