— Никого. Не съм толкова зле… колкото изглеждам. Още не. Това е първоначалното… задушаване.
Той взема спринцовката.
— В нея лекарството за теб ли е? Нали уж ендозинът не помагал срещу тая нова инфекция?
Лицето му вече е с малко по-нормален цвят.
— Не е лекарство. И не е за мен. А за теб.
Погледът му не трепва. И проумявам, че Ранди никога няма да се примоли, няма да си признае, че е безпомощен. Дори никога няма да му щукне, че е безпомощен.
— Чуй ме, Елизабет. И ти си… почти сигурно е…
Някъде далеч започва да вие сирена. Ранди не се заслушва. Най-неочаквано гласът му става много по-уверен, макар че пак се е изпотил и очите му направо светят от треската. Или от нещо друго.
— Този стафилокок не се поддава на нищо, което можем да стоварим върху него. Цефалоспорини, аминоглюкозиди, ванкомицин, дори ендозин… Ще изпадна в грам-позитивен септичен шок… — Очите му се изцъклят, но след малко той май пак улавя нишката на мислите си. — Изчерпахме всички методи за насрещен удар. Клетъчни стени, бактериални рибозоми, проникване на фолиева киселина. Микробите просто създават контрамерки. Като бета-лактамазата.
Не го схващам този език. Дори когато мърмори на себе си, кара ме да се чувствам глупачка. Питам го нещо, от което разбирам.
— Защо хората взеха да изтребват кравите? И добитъкът ли е болен?
Той пак си събира ума в главата.
— Кравите ли? А, те не са болни. Фермерите използват огромни дози антибиотици, за да продават повече месо и мляко. Употребата на ендозин в селското стопанство ускори придобиването на устойчивост с хиляда процента спрямо… Елизабет, това не е важно в момента! Не можеш ли поне три минути да внимаваш какво ти говоря?
Стоя и го гледам отвисоко, както се е проснал на пода. А той нищичко не забелязва, продължава да ми чете лекции.
— Но антибиотиците не са изобретени от хората. Били са създадени от самите микроби, за да си служат с тях… един срещу друг и… са имали на разположение два милиарда години еволюция, преди ние да се появим… Би трябвало… Къде отиваш?
— У дома. Бъди жив и здрав, Ранди.
Той казва невъзмутимо:
— Вероятно точно това ми предстои. Но ако… си отидеш сега, ти сигурно ще умреш. И мъжът ти, и децата ти.
— Защо? По дяволите, стига си ми чел конско, ами кажи защо!
— Защото си се заразила и няма антибиотик срещу болестта, обаче има друга бактерия, която напада този неподатлив на лекарства стафилокок.
Зяпвам спринцовката в ръката му.
— Това е плазмиден троянски кон. Означава, че… Все едно. Може да се вмъкне в стафилокока, който вече е в кръвта ти, и да му пробута смъртоносен ген. Който убива стафилокока. Невероятно откритие. Но засега единственият начин да го даваме е заедно с цялата бактерия.
Ненадейно коленете ми омекват. Ранди ме гледа откъм пода. Той като че е доста по-омекнал. И дишането му отново чегърта.
— Не, Елизабет, още не си болна. Но ще се разболееш.
— От стафилокока — сопвам се — или от бактерията?
— И от двете.
— Искаш да ме поболееш още по-зле. С две бактерии. И се надяваш едната да убие другата.
— Не се надявам, а знам. Наистина видях… на електромикрографа… — Очите му се подбелват, но пак фокусира погледа си. — Можехме да сложим само плазмида убиец в преносител, ако имахме време… но нямахме. Наложи се да е цялата бактерия. — Гласът му укрепва. — Екипът на ЦКЗ работи по това. Но аз наистина го видях на електромикрографа!
Изтърсвам, преди да се усетя:
— Стига си се хвалил и ме бодни със спринцовката. Преди да си умрял.
Доближавам, хващам го под мишниците и го вдигам да се облегне на единия крак на масата. Цялото му тяло е пламнало. Но той някак кара ръцете си да не треперят, когато ме инжектира в сгъвката на лакътя. И докато болестта се влива в мен, подхвърлям:
— Ранди, никога не си ме искал, нали? Дори преди да зачена Шон?
— Така си е — отвръща той. — Не особено.
Свивам ръката си.
— Ти си гадно човече. Мислиш само за себе си и за работата.
Пак тази студена усмивчица.
— Е, и? Тъкмо работата ми има значение. И то в по-голям мащаб, отколкото можеш да си представиш. Елизабет, винаги си била сантиментална лигла. Сега си върви вкъщи.
— Вкъщи ли? Но нали каза…
— Казах, че ще заразиш всички наоколо. Точно това ще стане… но с бактерията, която атакува стафилокока. Би трябвало да причини само леки смущения. Дженър1… едрата шарка…