На това място момичето повдигна виолетовите си очи и погледна комисаря, сякаш в очакване на въпросите му. В действителност го заговори, каза му ясно, но без да използва думи: „Не си губи времето. Тук не мога да говоря. Изчакай ме долу“. „Разбрах посланието“ — отговори й с поглед Монталбано.
Комисарят реши да не губи повече време. Престори се на изненадан и объркан.
— Наистина ли вече са ви разпитали? Всичко ли беше протоколирано?
— Разбира се.
— Как така нищо не съм намерил?
— Хм? Попитайте господин Ауджело, който, освен че е тщеславен, тия дни напълно си е загубил ума, защото трябва да се жени.
Беше обзет от озарение. Думата „тщеславен“ го накара да застане нащрек, защото в присъствието на старомодните й родители заместваше, разбира се, думата „лайнар“, доста по-натоварена със смисъл, както едно време се изразяваха литературните критици. Веднага след това дойде и абсолютната му убеденост, тъй като със сигурност момичето му беше дало благоволението си (така се изразява човек в присъствието на родители от старата генерация) и Мими, след като е преспал с него, го беше разкарал, разкривайки му, че е ерген, но в навечерието на сватбата си.
Изправи се. Всички се изправиха.
— Наистина много съжалявам — каза.
Останалите показаха разбирането си.
— Случват се и такива неща — отвърна папагалът.
Образува се малка процесия. Момичето начело, комисарят след него, после бащата, а зад него майката. Наблюдавайки кръшните движения на девойката пред себе си, Монталбано изпита жлъчна завист към Мими. Като отвори вратата, момичето му подаде ръка.
— Радвам се, че се запознахме — каза му с уста. А с очи: „Почакай ме“.
Изчака повече от половин час — времето, от което се нуждаеше Микела, за да може да оправи достатъчно добре грима си и да заличи с него червенината върху нослето си. Монталбано я видя, че се появи на входната врата и започна да се оглежда наоколо, тогава лекичко натисна клаксона и отвори вратата. Момичето се насочи към колата му с безразлично изражение и бавни стъпки, но като се приближи до вратата, влезе набързо, затвори я и каза:
— Да се махаме оттук.
Монталбано, който в този момент имаше възможността да установи, че Микела пак беше забравила да си сложи сутиена, натисна газта и потегли.
— Трябваше да водя борба с нашите, защото не искаха да ме пуснат да изляза, боят се да не се разболея отново — сподели момичето. А след това го попита: — Къде ще отидем да си поговорим?
— Искате ли да отидем в полицейското управление?
— Ами ако срещна оня лайнар?
Така и най-лошите (и най-добрите) съмнения на Монталбано се потвърдиха наведнъж.
— А пък и полицейското управление не ми харесва много — добави Микела.
— В някой бар?
— Шегувате ли се? Хората и без това вече клюкарстват твърде много по мой адрес. Макар че с вас няма такава опасност.
— Защо?
— Защото можете да ми бъдете баща.
Ако му беше забила едно кроше, щеше да се почувства по-добре. Колата леко поднесе.
— Направо ви размазах — изкоментира момичето. — Система, която често проработва, за обезсърчаване на предприемчивите старчоци. Но зависи от начина, по който всичко това се изрича. — И повтори с още по-нисък и дрезгав глас: — Бихте могли да ми бъдете баща.
Успя да придаде на гласа си целия привкус от забраненото и кръвосмешението.
Монталбано не можа да избегне да си я представи до себе си гола върху леглото, изпотена и задъхана. Това момиче беше опасно — не само красиво, но и подло.
— Тогава къде отиваме? — попита авторитетно.
— Къде живеете?
Пази боже! Щеше да е все едно да занесе необезвредена бомба у дома си.
— Вкъщи има хора.
— Женен?
— Не. Всъщност решихте ли?
— Мисля, че се сетих къде — каза Микела. — Отбийте по втората пряка вдясно.
Комисарят зави веднага по втората пряка вдясно. Беше една от тези рядко срещани улици, които са в състояние да ти покажат накъде водят — към ширналите се поля. И ти го указват с къщите си, които стават все по-малки, докато заприличат малко или много на зарове с рехава зеленина около тях, електрически и телефонни стълбове, които изведнъж престават да са подредени в редица, и пътна настилка, която започва да отстъпва място на тревата. След това дори и белите зарчета свършват.