— Нощем се разхождам.
Монталбано се въздържа да му задава други въпроси. След по-малко от пет минути, прекарани в мълчание, пенсионираният учител каза:
— Пристигнахме. Това е нос Пицило.
И слезе пръв, последван от комисаря. Намираха се на малко плато, нещо като нос, напълно изолирано, голо, без нито едно дърво, само тук-там някой храст сорго или каперсник. Ръбът на платото отстоеше на около десетина метра, а отдолу, изглежда, имаше пропаст, която водеше към морето.
Монталбано направи няколко крачки, но гласът на Томазино го накара да спре.
— Внимавайте, почвата е ерозирала. Колата на Гаргано беше спряна точно там, където сега е вашата, дори в същата посока, с капака към морето.
— Вие откъде идвахте?
— Откъм Вигата.
— Далече е.
— Не колкото изглежда. Оттук до Вигата пеша са четирийсет и пет минути, най-много час. И така, идвайки от тази посока, трябваше да мина пред колата на пет-шест крачки разстояние. Освен ако не направех дълга обиколка зад нея, за да я избегна. Но защо пък да я заобикалям? Това ми позволи да я разпозная. Луната светеше доста силно.
— Имахте ли възможност да видите номера й?
— Шегувате ли се? Трябваше да се доближа толкова, че да залепя носа си за него, за да го разчета.
— Но след като не сте видели номера, как сте разбрали, че…
— Разпознах я по модела. Алфа 166. Същата кола, с която се появи миналата година у дома ми, за да ми измъкне парите.
— Вие каква кола имате? — науми си да го попита комисарят.
— Аз? Та аз дори нямам книжка.
Разочарованият Монталбано си помисли, че и тази нощ е пропиляна и чедото пак е женско. Учителят Томазино беше луд човек, който вижда несъществуващи неща, но когато виждаше съществуващите, пък си ги натъкмяваше по свой начин. Вятърът беше станал още по-студен, а небето вече беше покрито с облаци. Защо ли си губеше времето в това уединено място? Учителят обаче, изглежда, по някакъв начин усети разочарованието на комисаря.
— Вижте, комисарю, имам една мания.
О, боже, още една? Монталбано се разтревожи. Ами ако този изпаднеше в криза и започнеше да крещи, че вижда лично Луцифер, как трябваше да се държи с него? Да се направи, че не забелязва нищо, или да се качи на колата си и да избяга?
— Манията ми — продължи Томазино — е свързана с автомобилите. Абониран съм за италиански и чуждестранни списания, които са специализирани в тази област. Бих могъл да участвам в телевизионно състезание на същата тема и съм убеден, че ще победя.
— Имаше ли някого вътре в колата? — попита комисарят, примирил се вече с факта, че учителят е напълно непредвидим.
— Вижте, идвайки насам, за известно време можах да наблюдавам колата отстрани. Едва след като се доближих, ми беше възможно да различа дали в купето има човешки фигури. Не забелязах никого. Може би онези, които са били в колата, като са видели приближаваща се сянка, са се навели надолу. Минах покрай тях, без да се обръщам.
— Чухте ли след това моторът на колата да заработи?
— Не. Струва ми се обаче, повтарям — струва ми се, че багажникът й беше отворен.
— И нямаше никого пред него?
— Никого.
На Монталбано му хрумна една идея, която беше толкова проста, че почти се засрами от нея.
— Учителю, ако обичате, бихте ли се отдалечили на около трийсетина крачки и след това да се върнете към колата ми по пътя, по който сте вървели миналата нощ?
— Разбира се — каза Томазино. — Харесва ми да ходя.
Докато учителят се отдалечаваше, Монталбано отвори багажника на колата си и след това приклекна зад едната й страна, повдигайки глава толкова, че да може да вижда през прозорците на задната врата Томазино, който, след като направи трийсетина крачки, се обърна и тръгна обратно. Тогава Монталбано наведе глава и се прикри напълно. Когато пресметна, че онзи вече е стигнал до предницата на колата, все така клекнал се придвижи и застана пред багажника. Докато се прикриваше още малко, за да стигне до другата страна на колата, разбра, че учителят вече е подминал. Предпазливостта се оказа ненужна, защото Томазино беше казал, че изобщо не се е обръщал назад. В този момент се изправи на крака.
— Учителю, достатъчно, благодаря ви.
Томазино го погледна учудено.
— Къде се бяхте скрили? Видях, че багажникът е отворен, но колата празна, а вас никакъв ви нямаше.
— Идвали сте оттам, а Гаргано, виждайки сянката ви…