Беше около петдесетгодишен, доста як, бръснат и е костюм, който подчертаваше нетукаишия му вид. Носеше в ръка тежък бастун, а една кожена чанта висеше на рамото му. Изравниха се. Чужденецът попита с явен английски акцент: — Извинете, господине… нали това е пътят за замъка?
— Направо, господине, и наляво веднага след като стигнете стените на замъка. Чакат ви с нетърпение.
— А!
— Да. Моят приятел Дъован ни съобщи още снощи за вас.
— Толкова по-зле за г-н Дъован, ако се е разприказвал. — Радвам се, че съм първият, който ви поздравява. Шерлок Холмс няма по ревностен почитател от мен.
В гласа му имаше едва забележим нюанс на ирония, за който той веднага съжали, защото Шерлок Холмс го изгледа от глава до крака и с такъв всеобхватен и пронизващ поглед, че Арсен Люпен изпита чувството, че е уловен, затворен и регистриран от този поглед много по точно и по пълно от който и да е фотографически апарат. „Снимката е направена си помисли той. За този човек е излишно да се гримирам. Само че… дали ме позна?“
Те се поздравиха. Но се чу шум от стъпки, конски тропот и дрънкане на метал. Това бяха полицаите. Двамата трябваше да се притиснат във високата трева до насипа, за да не бъдат отъпкани. Полицаите се изнизаха и тъй като вървяха един след друг и на известно разстояние, мина доста време. Люпен си мислеше:
— Всичко зависи от това, дали ме е познал! Ако ме е познал, възможно е да злоупотреби с положението. Проблемът е сериозен.
Когато и последният конник ги подмина, Шерлок Холмс се изправи и без да каже дума, изтупа напрашените си дрехи. Ремъкът на чантата му се бе заплел в една трънка. Арсен Люпен побърза да помогне. И пак, в продължение на няколко секунди, те взаимно се изучаваха. Какъв вълнуващ спектакъл би представлявала за всеки, който би могъл да ги види в този момент, тази среща на две така надарени същества, същества наистина превъзхождащи останалите и фатално предопределени, поради изключителните си способности, да се сблъскат като две равни сили.
След това англичанинът каза:
— Благодаря ви, господине.
— Изцяло на вашите услуги — отвърна Арсен Люпен. Те се разделиха. Люпен се насочи към гарата, а Шерлок Холмс — към замъка.
След безплодните изследвания съдия-следователят и прокурорът си бяха отишли и Шерлок Холмс бе очакван с любопитство, оправдано само от голямата му известност. Бяха малко разочаровани от обикновения му вид на буржоа, съвсем различен от образа, който си бяха създали. В него нямаше нищо от романтичния герой, загадъчната и демонична личност, която събужда у нас мисълта за Шерлок Холмс. Въпреки това Дьован възторжено се провикна:
— Най-после сте тук, метр! Каква радост! От толкова време се надявах… Почти се радвам на станалото, защото то е причина за удоволствието да ви срещна. Но впрочем как дойдохте?
— С влака.
— Колко жалко! Но аз ви бях изпратил колата си на гарата.
— Официално посрещане, нали? С музика и барабани. Чудесно средство за облекчаване на задачата ми — възропта англичанинът.
Този не съвсем любезен тон обърква Дьован, който се насили да се пошегува и продължи:
— За щастие задачата сега е по-лесна, отколкото когато ви писах.
— И защо?
— Защото кражбата бе извършена тази нощ.
— Ако не бяхте оповестили пристигането ми, господине, вероятно кражбата нямаше да стане тази нощ. — А кога?
— Утре или някой друг ден.
— И тогава?
— Люпен щеше да бъде хванат в капан.
— А мебелите ми?
— Нямаше да бъдат отнесени. — Мебелите ми са тук. — Тук?
— Бяха докарани в три часа.
— От Люпен?
— От два военни фургона. Шерлок Холмс нахлупи яростно шапката на главата си и оправи чантата си: Дьован се смая: — Какво правите?
— Отивам си.
— Защо?
— Мебелите ви са тук. Арсен Люпен е далече. Ролята ми е приключена.
— Но аз се нуждая извънредно много от вашата помощ, скъпи господине. Това, което стана вчера, може да се повтори утре, тъй като не знаем най-важното: как е влязъл Арсен Люпен, как е излязъл и защо само няколко часа по-късно е решил да възстанови всичко.
— А-ха, не знаете…
При мисълта за някаква неоткрита тайна Шерлок Холмс се успокои.
— Добре, да търсим. Но бързо, нали? И по възможност сами.
Фразата определяше ясно броя на помощниците. Дьован разбра и въведе англичанина в салона. Със сух тон, с фрази, които изглеждаха предварително пресметнати, и то с каква пестеливост само, Шерлок Холмс му постави въпроси за предната вечер, за гостите, които са присъствували, за обичаите в замъка. После разгледа двата тома на Хрониката, сравни картите на подземието, накара да повторят откритите от абат Жели цитати и попита: