— Вчера ли за пръв път говорихте за тези цитати?
— Вчера.
— Никога ли не сте ги съобщавали на г-н Орас Велмон?
— Никога.
— Добре. Поръчайте автомобилът ви да чака. След един час тръгвам.
— След един час!
— Арсен Люпен не се е нуждаел от повече време, за да реши задачата, дето сте му поставили.
— Аз!… Да съм му поставил…
— Е, да, Арсен Люпен и Велмон са едно и също нещо.
— Подозирах го… ах, подлецът!
— И ето че снощи в десет часа вие сте доставили на Арсен Люпен елементите, които са му липсвали и които от седмици е търсил. И през тази нощ Люпен е успял да разбере всичко, да събере бандата си и да ви обере. Имам претенциите, че съм също толкова експедитивен.
Той се разхождаше от единия край на помещението до другия, размишлявайки, после седна, кръстоса дългите си крака и затвори очи.
Доста смутен, Дьован чакаше: „Спи ли? Размишлява ли?“ За всеки случай той излезе, за да се разпореди. Когато се завърна, го намери в края на стълбището, в коридора, на колене да разглежда килима.
— И какво има?
— Погледнете… тук… капки от свещ…
— Виж ти, наистина… и съвсем пресни…
— Може да ги видите още и в горната част на стълбището и много повече около тази витрина, която Арсен Люпен е разбил, за да извади украшенията и да ги сложи на това кресло.
— И какво решавате?
— Нищо. Всички тези факти без съмнение биха обяснили защо ги е върнал. Но това е другата страна на въпроса, която нямам време да засягам. Главното е чертежът на подземието.
— Продължавате да се надявате…
— Не се надявам, зная. Нали има един параклис на двеста-триста метра от замъка?
— Разрушен параклис, в който се намира гробът на херцог Ролон.
— Кажете на шофьора ви да ни чака до този параклис.
— Шофьорът ми още не се е върнал… Ще ми съобщят… Но доколкото виждам, вие смятате, че подземието завършва в параклиса. На основание на какво…
Шерлок Холмс го прекъсна:
— Ще ви помоля, господине, да ми осигурите стълба и фенер.
— Имате нужда от стълба и фенер?
— Сигурно, щом ги искам.
Доста смутен, Дьован позвъни. Двата предмета бяха донесени.
Тогава нарежданията последваха със строгостта и точността на военна заповед.
— Опрете стълбата в библиотеката вляво от думата ОБЕНИВРЮСТИК…
Дьован опря стълбата и англичанинът продължи:
— По-наляво… надясно… Стой! Качете се!… Добре… Всички букви на думата са релефни, нали?
— Да.
— Да се заемем с буквата Б. Завъртете я в едната или другата посока?
Дьован хвана буквата и възкликна:
— Ами да, тя се върти! Надясно, на 90 градуса. Откъде знаете?
Без да отговори, Шерлок Холмс попита:
— Можете ли оттам да стигнете буквата В? Да… Раздвижете я няколко пъти, както дърпате резе.
Дьован раздвижи буквата В. За голяма негова изненада вътре нещо изщрака.
— Отлично — каза Шерлок Холмс. — Остава ни само да преместим вашата стълба до другия край, тоест до края на думата ОБЕНИВРЮСТИК… Добре… А сега, ако не се лъжа и ако всичко става както трябва, буквата К ще се отваря като гише.
С известна тържественост Дьован хвана буквата К. Буквата К се отвори, но Дьован се изтърколи от стълбата, защото цялата част на библиотеката, между първата и последната буква на думата, се завъртя около оста си и разкри отвора на подземието.
Шерлок Холмс попита флегматично:
— Ударихте ли се?
— Не, не — каза Дьован, ставайки, — не се ударих, но съм поразен, признавам… тези букви, дето се движат… това зейнало подземие…
— Е, какво? Та нали това е точно по цитата на Сюли.
— Как, господи?
— Ами разбира се! Буквата Б от „брадва“ се върти, В от „въздух“ трепти, а К от „крило“ се отваря… и това е дало възможност на Анри IV да приеме госпожица дьо Танкарвил в такъв необичаен час.
— А Луи XVI? — запита смаян Дьован.
— Луи XVI е бил голям ковач и изкусен ключар. Чел съм един Трактат върху комбинираните ключалки, който му приписват. ОБЕНИВРЮСТИК е бил длъжен като добър придворен да покаже на своя господар този шедьовър на механиката. За да го запомни, кралят записва: 2-6-12, тоест Б. В. К., — тоест втората, шестата и дванадесетата буква от името.
— А, прекрасно, започвам да разбирам… Само че, вижте… Мога да си обясня как се излиза от тази зала, но не мога да си обясня как Люпен е могъл да влезе. Защото забележете, той е дошъл отвън.