— Е, виждаш ли вече смисълът? — пита Макс, развеселен от смаяното изражение на спътника си.
Момчето се посвестява.
— Всичко е чудесно, но с тази скорост ще закъснеем! А «късно» може би значи «твърде късно»! — отвръща Артур.
— Прав си. После ще се върнем.
Макс дърпа едно въженце и черупката на бийтлито се отваря на две, освобождавайки крилцата му. Калинката се издига над задръстването и вдига облак прах, с което си спечелва вълна от обиди, изпровождаща я чак до края на авенюто.
— Гле’й си посоката-а-а-а!! — крещи им Макс, минавайки над главите им, за да ги изнерви още повече.
Ако да спазваш посоката, означава да караш така, че да видиш и да те видят, то бащата на Артур не е наясно, тъй като по пътя не среща никого. Странно му е, защото за първи път кара с пълна газ, осемдесетте коня са в галоп.
— Скъпи, не карай толкова бързо! Повдига ми се! — оплаква се жена му, вкопчена в таблото.
— И бавно да карам, пак ти е лошо! — затапва я бащата, съсредоточен в шофирането.
Всъщност гледката на бащата, притеснен за синчето си, е по-скоро умилителна. От толкова крещене по малкия почваме да се питаме дали баща му наистина го обича. Този мъж може и да не знае какво да прави, но бащинската жилка е налице. Да обичаш, се учи, все едно да свириш като щурче или да си връзваш сам обувките. Нечия ръка, ако не сърце, трябва да ви насочва. Той самият навярно не е бил обичан или е бил криво обичан от собствените си родители, за да е сега така неспособен на обич.
Какъвто и да е случаят, опасното нощно каране ни показва до каква степен бащата е привързан към сина си. Винаги когато ни е страх, че ще загубим някого, засвидетелстваме му внимание. Междувременно по-добре ще е Арман да съсредоточи своето върху пътя: катастрофите стават бързо. От една страна, фактът, че бащата чувства как любовта дразни стомаха му, е добър знак. От друга страна обаче, разсейването зад волана на болид от осемдесет коня, хвърчащ по междуселски път, е доста опасно. Още повече че Арман го прави в най-неподходящия момент. Точно когато стадо кози е решило да пресече пътя. Безсмислено е да се търси виновникът, глупакът, забравил бариерата. Стадото е тук, по средата на асфалта. Всичко в такива моменти се случва твърде бързо, но ние ще си дадем време да го опишем.
Арман скача върху спирачките. Колелата блокират с остро скърцане. Жена му се удря в предното стъкло и се разпищява. Нетърпимият вой на тази женска, различна от тяхната порода, кара стадото да се закове по средата на пътя. Арман върти волана във всички посоки, но блокираните колела само се пързалят по прашния път. Нека отбележим, че блокирани колела по хлъзгав път никога не спират една кола. Возилото приближава към стадото, което се изнервя като при появата на вълк. Но големият козел, главатарят на стадото, не се страхува от вълка и докато събратята му се разбягват във всички посоки, той застава смело най-отпред.
Арман се вцепенява на волана, с изскочили от ужас очи, сигурен, че няма да избегне сблъсъка. Животното пък от своя страна забелязва лика на врага си между мощните фарове. Не става въпрос за вълк, а за овен със сребърна глава. Явно емблемата на марката е доста правдоподобна, щом подвежда дори и нашия козел.
Животното (истинското) забива задните си крака и навежда глава, с рога, готови за бой. Противникът му е десет пъти по-голям от него, но козелът е горд и няма да се откаже пред стадото. Арман затваря очи. Двете животни се сблъскват рога в рога. По принцип при такъв двубой противниците си нанасят удари с глава в продължение на часове, докато рогата им се пречупят. В нашия случай само един сблъсък стига. Колата е разбита. Фаровете висят, от радиатора излиза пушек. Петната под автомобила не могат дори да се преброят. Козелът е леко зашеметен.
— Извинявайте!! — пелтечи бащата, който чак сега вижда пътния знак «Внимание! Диви животни!».
Козелът се клатушка няколко минути, после идва на себе си. Изпръхтява и изпъчва гърди. Победата му е бляскава и стадото проблейва успокоено, преди да изчезне отново в гъстата гора покрай пътя.
Арман продължава да не мърда. Очите му са кръгли като палачинки, все още стиска здраво волана. Само да имаше възможност, би си купил «Ягуар». Тогава пантерата на предния капак щеше на една хапка да се справи с това глупаво животно, годно само за добив на сирене. Арман леко затваря висящата си челюст и си обещава, че никога повече няма да лъска този проклет, белязан овен.