Глава 14
Селения! — извиква изведнъж Артур.
Единствено нея я няма. Значи само тя може да е в опасност. Какво по-естествено за една принцеса в беда от това, да се опита да извика принца си? Всичко започва да придобива смисъл и момчето полудява.
— Къде е тя, сир?! Селения?! Къде е?! — пита настойчиво Артур.
— Ами… най-вероятно в къщичката си! — отговаря просто кралят.
— Не! — отеква нейде в тълпата.
Всички се обръщат, за да установят откъде се чува това тънко и мъдро гласче. Артур се поотмества, за да види личността, която и без това му се струва, че вече разпознава. Наистина е Миро, малкото къртиче. На главата си носи конусовидна нощна шапчица с извито връхче и е обут в шорти, по-смешни от тези на краля. Изглежда, сякаш е с гащички пелени, което е слабо вероятно предвид възрастта му. Е, всъщност е още доста млад. Миро пресича тълпата и хваща Артур за ръце.
— Толкова се радвам да те видя, драги ми Артур! — казва мъдрецът с широка усмивка на уста. — Чакахме те малко по-рано в залата за преходите.
Артур се извинява и разказва цялото си приключение до момента с пустия му облак, който не поиска ни да знае, ни да чуе. После обяснява как е минал през корените и е стигнал до селището на гърба на калинка.
Миро се усмихва. Момчето явно обича принцесата си, за да понесе всичко това.
— Къде е Селения? — пита Артур все така загрижен.
— Беше разочарована, че не те видя в лъча — признава му Миро.
Артур се разтапя на мига. А той си мислеше, че принцесата го е забравила!
Миро му разказва как младото момиче станало рано сутринта, за да се приготви. Първо се натъркала с ванилова пръчица, за да мирише приятно, после си облякла красивите чисто нови дрехи, измежду които една прекрасна жилетка от розови листенца, ушита лично от нея. Хапнала лека закуска от ягодово пюре, плюс голямо парче лешник, след което отишла на урок по пеене. Една принцеса трябва да е с добре поставен глас, а Селения обича остроумията, затова и дума да не става те да излизат от кралската й красива уста с неподходящ тон! Необходимо е да владее гласа си, да го моделира според желанието си така, че думите да звучат с хиляди нюанси. Да се каже «Обичам те» например, е най-лесно. Дори става вече банално. Истинското вълнение се предава от начина, от тембъра, от финеса и от кадифената мекота. И тъй като Селения имала намерението да изрече тези думи, тя не искала гласът й да й изневери.
Затова тя прекарала утрото на върха на малкия дъб, там, където славеят е свил гнездото си. Птичката била прочута като най-добрия учител по пеене из цялата Седма земя. Добър учител, но с тежък характер. Не го свъртало да стои на едно място, а само прескачал от клон на клон. На Селения й отнело доста време, докато го убеди да й преподаде един урок. Дори се наложило да му даде адрес, известен до момента само на нея, на който птичето можело да се сдобие със специално отглеждани в ябълка червеи. Славеят склонил на пазарлъка и преподал на Селения истински урок по пеене.
След завръщането си в селището тя трябвало да си направи отвара от виолетки, защото гласните струни направо я болели. Виолетката, за щастие, й донесла облекчение и дори я приспала. Следобедът на принцесата бил посветен изцяло на курса по гимнастика. Както гласът не трябва да изневерява на думите, така и движенията не бива да подвеждат мислите. Важно е крайниците да се контролират добре. Курсът по гимнастика е ненадминат за тази цел.
Гамбето всъщност не бил треньор по гимнастика, а по-скоро професионален танцьор. Настоявал да бъде наричан «господин Гамбето», защото много държал на формалностите. Той бил от вида «Скарбатерус-Филантропис». Далечен братовчед на богомолката (макар и да отричал всякаква родствена връзка с нея), бил по-дребен и притежавал способността да се огъва на всички страни. «Гуменият човек» в цирка, който, за да изкара някоя пара, с усилие успява да се напъха в кутия от обувки, би му завидял. Господин Гамбето обаче не работел нито в цирка, нито за пари… а в името на изкуството! Селения рядко ходела на уроци при него. Първо, защото обикновено била твърде заета с текущите проблеми на кралството, и второ, защото упражненията сами по себе си били изпитание. Но принцесата искала да е перфектна при посрещането на принца си и тук трябва да се признае, че се подчинила на всичките близки до каприза желания на учителя си. Малката принцеса приключила урока си изтощена до припадък. Тя била самата болка. Уж искала да контролира жестовете си, а й било трудно да управлява дори собствените си крака, за да се прибере у дома. Стигнала, като едва ги местела, строполила се на леглото си и спала чак до вечерта.