Упражненията, които му задаваха, бяха най-разнообразни и далеч не отговаряха на това, което го карат да прави в часа по физическо възпитание в училище. Тук става въпрос за приближаване до природата, до животните и за намиране на своето място в големия кръговрат на живота. Човекът от четири хиляди години насам непрестанно се опитва да излезе от този кръговрат. Той иска на всяка цена да управлява всичко и всички и по никакъв начин да не му казват, че произлиза от маймуната. Според бого-матасалаите това е безспорно голяма грешка. Човекът произлиза колкото от дървото, толкова и от маймуната. Баобабът е негов братовчед, а мравката — негова братовчедка. Всъщност сближаването с мравките беше първото упражнение, което зададоха на Артур.
Още по изгрев той легна гол в тревата, по средата на пътя на мравките. Само около кръста си имаше къса препаска, която вождът лично беше направил за него от парче от кожата на известното зебу Забо. Артур трябваше да стои неподвижно и да чака появата на първите работнички. Огромното препятствие, което той представляваше, вся паника сред колонията, която проведе извънредна среща, за да реши веднага дали да го заобикаля, или да поеме риска да минава през него. Заобикалянето би отнело време и криеше опасност от изгубване. Като единствено решение оставаше минаването през него, макар и да изглеждаше опасно. Още повече че първите мравки съгледвачи донесоха важна информация: тялото беше живо.
Какво ли правеше този човек, гол почти като червей, легнал сред природата в шест часа сутринта? Генералът начело на колоната нямаше време да отговаря на този въпрос и разпореди преминаването през тази непозната територия. Тогава редиците на мравките изкачиха първо стъпалото на Артур, продължиха по крака и бедрото му, преминаха покрай пъпа му и пропълзяха по протежение на цялата му лява ръка чак до дланта, която се спускаше до обичайния им мравешки път.
Артур трябваше да остане така цял ден и да служи за мост на близо сто хиляди мравки. Най-трудно му беше да не се смее, защото ситните животинки непрекъснато го гъделичкаха. Артур прави това упражнение в продължение на четири поредни дни, в четирите края на двора. Така се зароди приятелството между него и мравките, които той сега може да нарича братовчедки.
Имаше и друго упражнение, което много се хареса на Артур. Отново трябваше да се съблече почти гол и като прегърне големия дъб, да остане така цял ден, докато някое птиче не го обърка с клон и не кацне върху него. Отначало Артур няколко часа скучаеше и се чувстваше по-скоро като муха върху стъкло, отколкото като клон на дъб. Скоро обаче момчето започна да обръща внимание на всички едва доловими шумове, идващи от дървото. Звукът от изкачващите се сокове, жилките, които растат и се проточват все по-напред, всичките листенца, които викат на вятъра да им изпрати повече светлина. Детето успя дори да усети слънчевата енергия, вливаща се в дървото като пясъка в пясъчния часовник.
След няколко часа вече чуваше как дървото се смее, как диша и скоро Артур затвори очи и започна да диша в същия ритъм. Към шест следобед една прекрасна червеношийка кацна на рамото му и запя, като по този начин оповести, че упражнението е преминато успешно. Артур бе постигнал съвършена осмоза, не — симбиоза беше, с братовчед си, дъба.
Всички упражнения бяха приятни и детето все повече се вълнуваше да издържа на различните изпитания всяка сутрин. За сметка на това вкъщи всичко започна да му изглежда безлично и сиво. Единствено Арчибалд споделяше ентусиазма му, защото дядото също беше преминал през това обучение тридесет години по-рано, в Африка. Той често се усмихваше, докато Артур тайничко му разказваше приключенията си от деня.
— Ще видиш, че на последното изпитание няма да ти е толкова забавно! — предупреди го Арчибалд.
Така сутринта на последния ден Артур се отправи към шатрата на матасалайските воини с определена боязън. Трябваше за един час да се преговори всичко, което бе научил в продължение на седмици. Момчето трябваше да измине определен маршрут възможно най-бързо, като през целия път доказва, че напълно се е слял с природата.
— Трябва да пълзиш като червей, да се катериш като маймуна, да тичаш като заек, да плуваш като риба и да летиш като птица — даде му наставления Пел-Грино в началото на изпитанието.