Селения поела по една от многобройните широки просеки, прокарани от насекомите, която приятно криволичела през местността. Малката принцеса се забавлявала да тича по тези широки пътища, но веднъж, на едно кръстовище, тя се сблъскала с някакво животно. В подобни случаи двете страни, участници в злополуката, се изправят, разтъркват си главите, разменят си ред извинения и продължават по пътя си.
За нещастие на Селения, тя се била сблъскала с мравка и последиците тутакси се разраснали неконтролируемо. Първо цялата колона мравки спряла и причинила страхотно задръстване. Десетки мравки свидетели започнали да дават противоречиви показания. Всяка от тях била видяла сблъсъка от различен ъгъл. Мравките предводители, командири на кохорти и дори двама най-големи генерали се намесили.
След часове обсъждане всички се съгласили, че Селения е единствената виновна, защото не била спазила слънчевото предимство. Тя отговорила, че за първи път чува за такова предимство и то не й било понятно. Да имало поне един указателен пътен знак, тя щяла да го спази. Но мравките били по-строги пазители на законите от швейцарци и решили да повдигнат дело пред краля.
Принцесата мълчаливо се оставила да бъде отведена под конвой. Така или иначе, не можела да направи кой знае какво, понеже била заобиколена от море зле настроени мравки. Селения си била запушила ушите, докато я водели. След престоя при Децибел слухът й се бил изострил и бърборенето на петстотин хиляди мравки, обсъждащи предимството, било болезнено за ушите й.
Скоро влезли в мравуняка. Селения била впечатлена. Той бил хиляда пъти по-голям от нейното селище. Истински мегаполис. Близо десет милиона жители сновели непрекъснато из него. Принцесата се учудила как те се срещали толкова много пъти дневно и не се сблъсквали.
— Защото те спазват предимствата! — назидателно й отговорил командирът на кохортата.
Минали от страната на голямата зала, през един от преките коридори, водещи директно към главното управление. Така Селения получила възможността да види града отгоре. Земята била черна от народ, като жив килим, който непрекъснато образувал различни шарки. Гледката приличала малко на водна повърхност, святкаща с хиляди отблясъци при повея на вятъра. Движението било толкова натоварено, че било невъзможно да се различи дори и една улица. При все това всеки участник много добре знаел къде отива и какво има да свърши. Тази дисциплина направила впечатление на Селения. Щом стигнали до краля, момичето се поклонило в знак на уважение. Обяснили му случая, а Негово величество само въздъхнал. Изглежда, му било писнало да му се оплакват всеки път, щом станел такъв проблем. Искали среща с него за всичко, дори и за какви ли не дреболии. Трябвало всеки ден да решава хиляди спорове, кой от кой по-глупави. Цялата работа идвала от главния текст.
Древните били издълбали в камък всички правила, които трябвало да се спазват, за да може общността да съжителства в хармония. Тези правила били доказано добри. Освен това били необходими, защото в случая не ставало въпрос да се организира животът на стотина минимои, а на сто милиона мравки. Затова строгостта и справедливостта били важни условия. Индивидуализмът съответно бил забранен, а всяка форма на въображение — непрепоръчителна. Селения не можела да издържи и десет минути при подобни условия, но й се наложило, защото била осъдена на десет дни общополезен труд. Решението не подлежало на обжалване.
Селения била възмутена. Как можело да се осъди принцеса от нейния ранг, без дори веднъж да й се даде възможност да се защити? Но при мравешките закони не се допускала промяна. През първите дни тя не се хранела, под предлог, че не била гладна. С идването на вечерта, щом коремчето й закъркорвало, сякаш вътре били затворени диви зверове, тя съжалявала за високомерието си. Така бързо се научила да се храни като другите по шест пъти на ден. С течение на времето принцесата започнала да оценява справедливата строгост. Нямало по-висши, но нямало и по-низши. Всички работели едно и също и всеки се хранел до насита. Когато свършила присъдата й и я завели отново при краля, нейната надменност била изчезнала и тя благодарила за ценния опит.
— Ще станеш добра кралица! — отговорил й владетелят, с което отприщил вълна от мравешки оплаквания, защото написаното на камъка забранявало всякакви почетни разделения.
Тогава кралят изпаднал в огромна за мравка ярост.
— Ще ме побъркате! — изкрещял той и десет милиона поданици се заковали на място, и сякаш времето спряло. Кралят се възползвал от настъпилите секунди на пълна тишина, за да си поеме дълбоко въздух.