— Добре! Върнете се към обичайните си дейности! — наложило му се да извика, за да задвижи отново машината.
Живият килим продължил да се движи без коментар. Този изблик на краля, разбира се, бил отбелязан в големия доклад, който мравките си водели от векове, но така и никой не успял да го обясни. Трябва да си човек, за да разбереш, че нямало нищо за обясняване. Малко навикване от време на време помага, пък и после всичко просто минава!
Петата земя била най-малката в кралството и в нея имало от всичко. На север — река, на юг — тухлени ждрела, разядени от буйна растителност, а на запад — първите следи от човешка цивилизация. Коломасаите били господарите на този нестабилен район, чийто изглед се променял зад всеки следващ хълм. Чудноватият неравен пейзаж явно бил повлиял на характера на обитателите си. Коолосите били най-големите условници. Никога не казвали нито «да», нито «не», винаги само «може би». Сменяли си мнението като носна кърпичка, което им позволявало да се разбират с всички, както и да развият склонност към шоу бизнеса. Те били съдържатели на всички барове и дискотеки в района. Честно казано, били царе на далаверите, свалките и съобразно случая, кражбите.
Нито мравките, нито коолосите можело да бъдат видени някъде нарисувани, но това не било проблем, тъй като мравките нямали правото да рисуват, а коолосите били твърде мързеливи, за да го правят. След няколкото седмици в мравуняка Селения нямала нищо против да изпие една чашка в първия срещнат бар. Той се наричал «Стънинг рапидс бар». На езика на минимоите това означавало «Бар на шеметните бързеи при водопада». Барът бил кръстен на големите водопади, които се чували в близост. Собственик на заведението бил известният Макс, но по това време Селения още не го познавала. Тя си поръчала местното питие — «Огнен Джак» — и останала изненадана от това, как то утолявало жаждата.
След няколко «Огнени Джака» принцесата затанцувала с всички. Отначало зле, но пък бързо схващала. В третия посетен бар вече била царицата на танца. «Огненият Джак» може и да утолявал жаждата, но Селения скоро разбрала и за друга негова особеност — на другия ден от него много боляло глава. Това накарало принцесата да си тръгне от тази противоречива земя и да продължи към следващата.
Шестата земя не само била в непосредствена близост до човешкия свят, но на практика била в него. Пръстта била проникнала в асфалта около гаража и големи площи кафеникава трева били поникнали чак под основите на къщата. Над главата на Селения вече нямало небе, а редове дъски, вбити в бетона. Селения вървяла покрай тухлена пропаст, разядена от мъха. Потоците и водопадите били начесто, а минимоите не понасят водата. На принцесата й било трудно да прекоси тази негостоприемна земя, насечена от стени. За преодоляването на всяка от тях й бил нужен по един ден.
Изтощена от толкова усилия, Селения си послужила с близалките от Лаба-лаба Там-там, които тулабасите чак-там-тамци й били дали, за да опитоми един паяк. Животното упорствало и не се давало лесно. На момичето това коствало три близалки. Останалата част от пътуването станала много по-приятна. Селения здраво се държала за гърба на паяка, който се качвал по вертикалните стени, прекрачвал мочурищата и преминавал над потоците, служейки си с нишката си като с лиана. Така принцесата успяла да прекоси сменящите се пейзажи, без да се умори и без дори да се нацапа. Тя дори заспивала на гърба на животното — толкова плавно се движело то. Осемте му крака действително омекотявали всички неравности по терена и компенсирали разликите в нивата. Селения имала меко легло, удобно като в луксозен влак на «Ориент експрес», но по-космато.
Глава 19
Паякът стигнал до границата на Седмата земя и рязко спрял. Всички лакомства на света не можели да го накарат да продължи по-нататък. Тогава Селения го освободила и му благодарила за приятната компания.
Не само паяците отказвали да се впускат в тези забранени земи. Никой не искал. Някои от суеверие, но повечето просто защото нямали работа там. Това било равно и пусто пространство. Нито едно растение не се решавало да покълне, нито едно животно не дръзвало да се засели в тази равнинна пустош. Земята била черна, изгоряла в дълбочина. Селения се чудела какво ли било предизвикало такова бедствие. Щом видяла табелката с нарисуван череп, започнала да разбира. Тя навлизала в територията на Ноноланд. Според Голямата книга войските на прокълнатия М. изгорили и опустошили всичко околовръст, граничещо с техните земи, за да се предпазят от нападения. Наистина всеки, който се придвижвал в Ноноланд, веднага бил забелязван, тъй като нямало дори и стръкче трева, зад което да се скрие.