Ако ръцете му не бяха така заети да държи Селения, Малтазар на драго сърце би изръкопляскал на Артур.
— Браво, млади момко! Определено си досетлив! — признава Негова светлост.
На Малтазар му се наложило да направи цяла експедиция, за да намери с къртовски труд оризово зърно. Първо, в края на Шестата земя той срещнал пътник, който познавал къщата на хората като дланта си. Малтазар му описал какво търсел, а пътникът го насочил право към кухнята. За да стигне на приземния етаж, Малтазар използвал вертикалните тръби на канализацията. Първият човек, когото срещнал, била Маргарит. Тя готвела, а Малтазар бил впечатлен от старанието, с което приготвяла храната. Бил впечатлен също така от всички уреди — печка, която се включва само с натискането на едно копче, вода, течаща само със завъртането на кранче, миксер, който за няколко секунди смесва плодовете и ги прави на пюре.
Всичко го очаровало: мелничката за черен пипер, тостерът, от който хлябът изскачал във въздуха, хладилникът, пазещ парченце зима в себе си посред лято, и най-вече онзи усукан уред, който карал тапите да излизат. Това, което все пак най-най-много го впечатлило, било съоръжението, с което Маргарит настъргвала зеленчуците.
В супермаркета бабата се била минала да си купи от един амбулантен търговец комплект рендета, които режели зеленчуците като за украса. Така сега тя можела да направи цвете от репичка, да сложи дантела около твърдо свареното яйце или да направи от резен ряпа звезда с пет лъча. Прекарала цял час в кухнята в изпробване на всяко от рендетата върху всички плодове и зеленчуци, които намерила в хладилника. Тази демонстрация покорила Малтазар. Цялото това творчество и талант само заради насладата от красивата храна. Очите му се напълнили със сълзи — нещо, което му се случвало рядко. Първо, неговите сълзи били киселинни и той избягвал да плаче, понеже това му причинявало адска болка. Освен това болният му дух не му позволявал да изпитва емоции.
При все това там, в кухнята, пред това чисто творческо дело, пред това преходно изкуство, обединяващо наслада и геометрия, Негова светлост просто не издържал. Той почувствал, че се съживява, сякаш отдавна спрялото му сърце започнало да бие отново. Обикновено в ушите му кънтял един несекващ шум от пневматичен чук, който сега отстъпил място на Моцарт. В този момент животът на Малтазар се променил. Възрастната жена го смайвала и той започнал да ходи да я гледа всеки ден. Дори няколко пъти спал в шкафа, но едно отвратително човешко същество го изненадало посред нощ с впръскване на отровен газ. Малтазар вече достатъчно бил разяден отвътре, така че бил безчувствен към ефекта му.
Той се срещнал също така с майката на Артур, която му се сторила много смешна. Когато търсела чаша, тя недоволно отваряла всички шкафове, докато накрая решавала, че няма да пие. При все това той самият за няколко дни научил къде стояли чашите, чиниите и приборите.
Узнал дори къде се криело малкото шишенце уиски, което Арчибалд идвал да гали от време на време. Малтазар бил затворил Арчибалд в продължение на повече от три години в прочутите затвори на Некрополис, но вече съжалявал, защото дядото бил добър човек. Всеки ден идвал да поправя нещо из кухнята по молба на Маргарит. Ту запушената мивка, ту скърцащата вратичка на някой шкаф. Точел ножовете, махал котления камък от пералната машина, оправял вентилатора и всички други, модерни джаджи, които редовно се разваляли. Малтазар бил разтърсен от гледката на тази двойка, в която така добре се разбирали, помагали си и живеели щастливо. Той самият никога не бил имал такъв тип отношения, с когото и да е, дори и с родителите си, които го изоставили още след раждането му. Любов, съгласие, приятелство, споделяне. Всичко това му било напълно чуждо и той отдавна бил свикнал да не споделя нищо с никого. Затова решил да завладее този очарователен нов свят и да му стане абсолютен господар, без да срещне по пътя си някакъв съществен проблем.
Обещал тържествено пред себе си, че веднъж поел управлението на новото си кралство, щял да издигне Маргарит в званието «почетна гражданка» и да я направи главен готвач на кралската кухня.
Междувременно Малтазар откраднал от нея едно оризово зърно, което занесъл при гравьора.
Злодеят го бил открил в един бар в Петата земя. Известният бар на шеметните бързеи при водопада «Стънинг рапидс бар», собственост на Макс. Гравьорът бил най-известният в града и хората един през друг му предлагали от високи по-високи цени, за да издълбае в камък привличащи клиентите надписи. Затова той бил много зает и графикът му бил запълнен поне за десет луни напред. Щом художникът видял злия Малтазар обаче, бил готов да издълбае независимо какво за рекордно кратко време.