Сега на Малтазар му се налагало да намери някого, по когото да прати посланието. Кой можел да го достави по-бързо от паяк? Така той се обърнал към компанията «Тарантула Експрес». Шефът й се казвал Ден-Иро и естествено бил от племето чак-там-там, понеже те били специалисти по дресировка. Малкото предприятие не се било сблъскало с кризата и се радвало на безсрамен разцвет. Осемдесет процента от оборота си то изпълнявало в пределите на Петата земя, благодарение на коломасаите, които били твърде мързеливи, за да доставят сами съобщенията си.
Нашият чак-там-тамец се радвал на благоденствие. Рядко се срещал така преуспял в бизнеса преселник номад от Втората земя. Но що се отнасяло до сделки, той си намерил майстора в лицето на Малтазар. Злодеят влязъл в офиса на компанията и без дори да сяда, изложил пред Ден-Иро едно просто предложение: чак-там-тамецът трябвало да дресира паяк, който да достави съобщението до Артур. В замяна Малтазар щял да пощади семейството на животното и живота на шефа му. На това предложение не можело да се откаже. Ден-Иро бързо склонил.
— Ето как това оризово зърно достигна до теб, драги приятелю! — горд от лукавството си казва Малтазар.
Този разказ спечели време, но никой не се възползва от това. Глупавите минимои седяха на земята и слушаха с интерес. Артур е бесен. Така няма да може да спаси принцесата си.
— Стига приказки! — подмята Малтазар и бута заложницата си към залата на прехода. — Слънцето скоро ще изгрее и аз искам да съм там, за да го видя! — допълва той, хилейки се като задавен двигател на кола.
Малтазар влиза в прочутата зала на прехода, следван от Артур, Бетамеш и Миро. Само те са достатъчно смели, за да се противопоставят на господаря на мрака, който разкъсва с нокът какавидата на пазача. Възрастният мъж пада на земята като презряла круша.
— Хайде стига сте минавали насам-натам! — кара се той по навик.
— За последен път! — усмихва се Малтазар. — След това ще можеш спокойно да си спиш!
Старият пазач поглежда отвратителната особа в очите. Изобщо не изглежда впечатлен.
— Виж ти! Малкият Малтазар! Отдавна не съм те виждал! Я, колко си пораснал! — отронва той естествено.
Малтазар не обича да се държат дръзко и още по-малко така свойски с него.
— Да! И мисля още да раста! — убедено подмята той.
— По-добре си лягай, вместо да мислиш за растене! Поглеждал ли си се в огледалото?! Една дрямка ще ти се отрази добре! — съветва го пазачът.
— Млъкни, дърт изкуфелнико, или твоят сън ще е вечен! — крещи злодеят, неспособен да овладее гнева си.
Селения се опитва да се възползва от възможността, за да избяга, но Малтазар стяга хватката си около момичето и острието на ножа е на косъм да прониже кожата му.
— Успокойте се всички! — извиква на свой ред Артур с неочакван авторитет.
Напрежението рязко спада и дори Селения спира да мърда.
— Ако искаш да отидеш в света на човеците, върви! Но остави Селения тук! — казва Артур.
Малтазар се усмихва, което никога не е красива гледка.
— Не се тревожи, млади момко! Нямам никакво намерение да вземам със себе си тази малка досадница! — отвръща Малтазар. — Горе ме чакат хиляди момичета, които с радост ще ми служат.
На такова долно същество никога не може да се вярва, но Артур е сигурен, че поне този път той казва истината. Идеята да го види как отива в човешкия свят, не му допада никак, но ако това е цената, която трябва да плати, за да спаси любимата си, въпросът изобщо не подлежи на обсъждане. По-късно момчето ще се справи с Малтазар.
Артур прави знак на Миро, който веднага разбира какво се върти в главата на детето.
— Пазачо! Задействай прехода! — казва Миро с достойнство.
Глава 21
Бого-матасалаите са насядали около огъня с лица, обърнати към хълма, иззад който всеки момент трябва да се появи слънцето. Далекогледът е все още там, пуст като изоставен фар. Огънят изпуква и вождът забелязва, че пламъците са променили цвета си. Той прокарва ръката си над тях, после я пъхва направо вътре.
— Огънят не топли — притеснява се Грино, — злите духове са тук и излизат от земята.
Тази ужасна новина е посрещната с мълчание и бого-матасалаите си подават ръце, така че да затворят кръг от топлина, която да се бори с ледените вълни, надигащи се от отвъдното. Първите слънчеви лъчи гъделичкат билото на съседния хълм и заливат със светлина гората Шантрел, която се намира на два километра от къщата. На Артур му остава само една минута, за да се върне в своя си свят. След това ще бъде твърде късно и той до края на живота си ще трябва да остане в света на минимоите. При все това, не Артур се готви за прехода, а Малтазар.