Пазачът хваща последния от трите пръстена, този на душата, и го завърта на един пълен оборот. Доколкото познаваме Малтазар, започваме да се питаме дали душата му ще му послужи за нещо там, където отива.
Артур е нервен и непрекъснато сплита пръсти. Бетамеш не е така смел и наполовина се е скрил зад приятеля си. Миро стои настрани и незабелязано прави малки стъпчици към стената. Със сигурност готви нещо. Малтазар нищо не забелязва, твърде развълнуван, че ще отиде в този нов свят, който всъщност няма нужда от него, за да върви на зле.
Малтазар стъпва на плочата, която трябва да го изпрати към далекогледа. Все още опира ножа в гърлото на Селения, но държи момичето надалеч от плочата. Другата му ръка е на ръчката за изстрелване. Точно това притеснява Артур. Страх го е този злодей да не напусне помещението, изпълнявайки своята заплаха.
Миро е постигнал своето. Долепил се е до стената, без никой да го забележи. Сега ръката му е на копчето, от което се настройва силата на изстрелването. Завърта го на десет — това е максимумът.
— Довиждане, дребосъци! Някой ден с удоволствие ще ви смажа! — обявява Малтазар, който винаги намира да каже нещо любезно, подходящо в подобни моменти.
По начина, по който намества ръка на ножа, става ясно, че възнамерява да пререже гърлото на жертвата си, преди да си тръгне, за да остави кървавия си подпис.
Артур не знае какво да прави, Бетамеш още по-малко, но Миро сякаш има някаква идея. Спомня си за малкия Малтазар, който невинаги е бил чудовището, което ние познаваме. Като дете той бил лош ученик, но пък имал големи физически заложби. Затова съучениците му започвали да го ласкаят подмазвачески, още щом стъпел на игрището. Нападател при бутни-грозде, защитник при подай-маслина, най-добър хвърляч при удари-костилка, най-бърз при надбягване, независимо на какво разстояние. Въпреки това спортът отегчавал малкия М., защото просто нямал съперници. «Когато печелиш лесно, побеждаваш безславно», бил прочел той в Голямата книга. Единствено това запомнил от всичките си дълги години учение.
Това, което обичал повече от спорта, били игрите, защото му давали възможност умствено да побеждава останалите. Но неговите дадености не били на нивото на амбициите му и тъй като за него било изключено да загуби, той наперено играел нечестно винаги и във всеки случай.
Имало една игра, която особено му допадала. Наричала се «играта на хамелеона». Тя по принцип била за най-малките деца, но тъй като Малтазар нямал родители, наваксвал си с детинщини. Играта била по двойки, лице в лице. Единият играч командвал другия, който бил хамелеонът. Иначе казано, той трябвало да повтаря това, което първият правел. Ако единият вдигнел крака си, другият трябвало да направи същото. Нещо като «щъркел-хамелеон».
Тази подробност от детството на Малтазар ще се окаже от значение.
— Сбогом! — обявява Малтазар, сякаш слага край на някоя весела комедия.
В момента, в който той се готви да дръпне ръчката и да ръгне острието, Миро виква:
— Малтазар?!
Злодеят подскача и поглежда убийствено Миро.
— Хаааа… меееее… леон! Глава! — припява Миро, като слага веднага ръце на главата си.
По навик, без изобщо да мисли, Малтазар инстинктивно реагира на този припев, слага двете си ръце на главата си и извиква:
— Пу за мен!!!
Тогава Артур се проявява като по-бърз от ястреба, по-пъргав от гепарда и най-вече по-умен от Малтазар. Сега, когато М. е с ръце във въздуха, а Селения е освободена от хватката му, той се втурва към ръчката и изстрелва Малтазар, който изведнъж изчезва, буквално всмукан от далекогледа. Става въпрос за свръхзвукова скорост, максимална мощност ала Миро.
Малтазар изчезва, без да остави следа.
Освен една — на гърлото на Селения, която се олюлява. Преди принцесата да се строполи на земята, Артур я хваща в прегръдките си.
Миро бързо отива при тях и преглежда раната. Нищо сериозно. Просто лека резка от ножа, стоял твърде дълго време притиснат към нежната й кожа. Селения идва на себе си и най-накрая се усмихва на принца си. Сега вече може да погали лицето му, както отдавна е мечтала.
— Толкова се радвам да те видя отново, прекрасни Артур! — казва му тя с любов.