Артур отново прави опит да превърти ключа. Селения духа на пламналите си прежулени длани, за да продължи да му помага, но едва ли ще може — принцесите имат нежни ръце.
Вече се чува грохотът на приближаващата се вода. Селения изведнъж изпада в ужас.
— Край! Отворили са шлюзовете! Артур, побързай!
— Качи се отпред, идвам ей сега — нарежда й момчето и натиска неистово ключа.
Бетамеш пръв се качва и сяда до Арчибалд на задната седалка.
Дядото се извръща и вижда през задния прозорец водната маса, стремглаво спускаща се в далечината.
— Побързай, Артур! — моли се дядото, ужасен от тази огромна вълна, която помита всичко по пътя си.
— За да успеем, трябва на всяка цена да навия пружината докрай — отговаря му момчето с изкривено от болка лице. Събира последните си сили, надавайки херкулесов вик, за да се окуражи. Успява да превърти с още един зъбец пружината, под възхитения поглед на Селения, изпълнена с възторг.
Артур закрепва ключа във вдлъбнатината на рамото си, за да не се развие, и се мъчи да достигне парчето дърво на земята. Трябва да застопори ключа, за да има време да се метне в колата, но вълната не чака нищо и никого и опасно се приближава към тях. Бетамеш е зяпнал. Иска му се да извика за помощ, но никакъв звук не излиза от устата му — страхът е сковал челюстите.
Артур успява да подпъхне дръвцето и временно да блокира ключа.
Тогава скача в колата и грабва кормилото.
Системата за управление е доста примитивна, но той бързо се ориентира. Сигурно спортната кола не е по-сложна от стария шевролет на бабчето. Дано само не се забие в някое дърво!
— Знаеш ли, за пръв път возя момиче с кола — признава Артур, развълнуван от положението.
— Дано да не е последният! — отвръща принцесата, погълната от нарастващото оглушително бучене, вместо от романтичните пориви на спътника си.
Артур като истински професионалист нагласява огледалото за обратно виждане и то му показва водната стена, готова да погълне колата.
— Тръгваме — изпява той, като маха дръвцето, което блокира ключа.
От отприщената мощност задните колела веднага се завъртат и буксуват на място. За щастие от силата на прииждащата вода се създава въздушна вълна и тя буквално тласва колата напред. А може и ужасеният вик на пътниците да е накарал болида да побегне. Колелата най-после правят сцепление и скоростта се удвоява.
Спортната кола се измъква от хватката на пороя и се стрелва като ракета по дължина на тръбата. Артур впива ръце в кормилото. Селения се е сраснала със седалката. Насрещната въздушна струя извиква върху лицето й неволна усмивка. Бетамеш мърмори, че никога през живота си вече няма да се вози на каквото и да било, докато Арчибалд, опиянен от скоростта, наблюдава всичко наоколо.
— Да се чуди човек колко са се усъвършенствали колите за четири години! — заявява той, изненадан от мощността на болида.
Скоростта се увеличава до такава степен, че правата линия на тръбата започва да предизвиква усещане за непрекъснати завои.
Артур още повече се съсредоточава. Вече не става въпрос само да се държи воланът, ами да се кормува истински.
Бетамеш, въпреки зашеметяващата скорост, успява с огромно усилие да се хване за облегалките на предните седалки и да провре глава между тях.
— При следващото кръстовище завий надясно! — насочва той водача.
Още не изрекъл думите, и разклонението изниква пред Артур. Той рязко завърта волана надясно и пътниците се люшват към вратите. В последния момент колата успява да промени посоката. Артур си отдъхва.
— Бетамеш, следващия път гледай да ме предупредиш навреме! — оплаква се шофьорът, който едва не пропуска завоя.
— Наляво! — изкрещява Бетамеш, който дословно изпълнява нарежданията на Артур.
Но новият разклон вече се изпречва пред тях. Шофьорът изревава от изненада и рефлекторно извива волана наляво. Колата едва не се сплесква върху стената, която разделя под ъгъл двата пътя.
Артур въздъхва облекчено.
— Благодаря ти, Бета — казва той с плувнало в пот лице.
Селения забелязва това и избърсва челото му с длан. Този нежен жест е в пълен контраст с критичното им положение. Двете гълъбчета се усмихват едно на друго, защото не могат да се хванат за ръце.
— Надясно! — изревава Бетамеш и двамата влюбени стреснато подскачат.
Артур, все още развълнуван от усмивката на принцесата, не може да различи ляво от дясно и върти волана напосоки. Кръстопътят връхлита върху тях. В колата се чуват писъци и Артур като по чудо успява да насочи болида към десния тунел.