През това време пазачите са се скупчили и настъпват към Мино с копията напред. Къртичето трепери от страх и отчаяно търси някакво оръжие, за да се брани.
— Спри се! — крещи Артур, както никога през живота си. Чак дробовете го заболяват. Този вик не е убийствен, но все пак е парализиращ — Алфред се заковава на място, вцепенен от този чудовищен рев, изтръгнат сякаш от утробата на господаря му. Като че ли вътре в него се е вселил великан.
Алфред разтваря паст, топката това и чака — бърза да се претърколи в тревата и Артур се възползва, за да я сграбчи.
— Мерси — казва му момчето, станало отново ласкаво, като гали кучето по главата.
Ето един фокуснически номер, който Алфред няма скоро да забрави.
Глава 15
Мино също няма да забрави този ден. Който, по всичко изглежда, ще му е последен. Пазачите вече са пред него и къртичето, притиснато до стената, заема отбранителна позиция. Същински Брус Лий в къртичи вариант.
— Внимавайте — предупреждава ги Мино, изпънал ръце, — мога да стана лош!
„Лош“ е дума, която звучи добре при Малтазар. Господарят, силно разгневен, изважда от ножницата магическия меч на Селения, който си е присвоил. Той вдига меча и замахвайки с всичка сила, го мята по Мино. Къртичето не вижда добре, но различава ракетата, насочена да връхлети отгоре му. То съвсем леко се отмества надясно. Според изчисленията му — трябва да е достатъчно. Острието шумно се забива вдясно, на няколко сантиметра от изкривеното от ужас лице на Мино. Значи дори едно къртиче може да сбърка при смятане.
Малтазар е бесен, че не е уцелил мишената, най-вече заради сина си, че се излага пред него. Вместо да изчака да намери някакво логично обяснение на провала си, той предпочита да отклони вниманието на присъстващите.
— Хванете го! — реве той към пазачите, които нещо се бавят.
— Предупредих ви! Ще се ядосам! — повтаря Мино, отстъпвайки крачка.
Сеидите се кискат — не им се вярва. Толкова по-зле за тях!
Една тенис топка, двеста пъти по-голяма от тях, хлътва в отвора високо над главите им. Подобно на метеорит, тя затулва светлината от повърхността и сеидите вдигат очи и се взират, за да разберат защо се спуска мрак над тях. Това не трае дълго. Няма и секунда. Топката се стоварва върху главите им.
Малтазар се надвесва от балкона си, вцепенен от изненада. Финалът наистина не му е по вкуса.
— Спрете тази топка! — крещи той, без да съзнава, че заповедта му е неизпълнима.
Гигантската топка помита сеидите като сухи листа и при всяко превъртане мачка, руши, изтръгва всичко по пътя си. Сламки и тръби хвърчат във всички посоки, като кегли за боулинг, и десетки дупки зейват и дават път на водата под налягане. Площадът вече е обграден от гейзери, които непрекъснато бълват вода от двата огромни резервоара. Водната маса, нахлула в тръбата, по която избягаха Артур и приятелите му, бързо прелива и излиза от руслото си. Топката, повлечена от течението, стига до входа на тръбата и го затиска, като тапа на вана. Много бързо водата залива площада и в сеидските редици настъпва паника.
— Направи нещо! — заповядва Малтазар на сина си. Горкото момче не намира друго решение, освен да се моли.
Мино се изкатерва в купата със съкровището и се скрива между два рубина. Пред очите му се открива апокалиптична картина. Водата вече е заляла некрополския площад и малките търговски бараки плуват напосоки. Някои комари все още са на земята и водата им стига до седлото, а останалите кръжат в тронната зала, от която няма изход. Сеидите, които падат във водата, за беда веднага потъват заради тежкото бойно снаряжение. Подкопани от водата, цели стени рухват наведнъж върху площада, предизвиквайки огромни вълни. Те от своя страна повличат малките бараки, които се разбиват в стените на двореца, под балкона на Малтазар. Владетелят гледа бедствието, втурнало се стремглаво към него, готово да погълне всеки миг балкона му. Как това нищо и никакво къртиче можа да предизвика такъв катаклизъм? Как такава могъща империя като неговата може да рухне толкова бързо?
Понякога е достатъчна една песъчинка, за да надраска и най-голямата машина, една уязвима пета, за да се повали великан, и няколко смели мъже, за да избухне революция. Трябваше само да е прочел „Великата книга на правилата“, както сто пъти го беше съветвал Мино. Двеста и тридесетото правило щеше да му напомни, че „колкото по-малко е пирончето, толкова по-голяма болка причинява, когато се забие в крака“. Малтазар разбира урока, но е много късно да направи каквото и да било. Свършено е с него! Свърши и царството му!