Никой не се виждаше и Тай пресече откритото пространство към къщичката. Бавно, много бавно той погледна през лявата страна на дебелия непробиваем прозорец. Това, което видя, не само го зашемети — то просто го обърка. На стол, с тяло, свито върху бюрото пред него, може би на три метра от входа, седеше униформен пазач. Главата му беше обляна в кръв. Той беше прострелян не веднъж, а няколко пъти.
Хайторн заобиколи постройката и стигна до вратата. Тя беше отворена. Той се втурна вътре и се опита да асимилира всичко, което имаше да се види. Това беше калейдоскоп от висши технологии: три реда телевизионни монитори, всички работещи, покриващи цялото пространство на имението, които дори предаваха звука. Свируканията на птичките се смесваха с падащите листа и шума на високата трева.
Защо беше убит пазачът? Защо? Каква беше ползата? И къде бяха колегите му? Човек като Нептун, а още по-малко като параноичния шеф на охраната му, никога не би поверил главната врата само на един човек. Това беше безумие, а нито Ван Ностранд, нито хладнокръвният Брайън бяха луди или глупави. Той огледа уредите, пожелавайки Пул да е с него. Различните индикатори по машините показваха, че аудиото и видеото работят. Отговорите можеха да бъдат намерени, ако се натиснеха подходящите бутони, и обратно, всичко можеше да бъде изтрито, ако бяха задействани погрешно.
Най-тайнственото беше, че мястото е изоставено. Какво е било онова, което би ги накарало да избягат? Изстрелите? Не беше логично, патрулите бяха въоръжени, както свидетелстваше мъртвият мъж на стола. В кобура му имаше пистолет с калибър 38. А Ван Ностранд явно наемаше и плащаше за пълна лоялност. Защо тогава не се бяха притекли неговите добре платени стражи, да спасят работодателя си? Беше съмнително, че могат да си намерят по-добри служби.
Телефонът в къщичката иззвъня и Хайторн не само се стресна, а дори се вкамени от страх… Успокой се, капитане. Ако неочакваното се случи, постарай се да го приемеш като съвсем нормално.
Думите бяха спомен от един инструктор от военноморското разузнаване, думи, които самият Тайръл беше предал на толкова други след него… В Амстердам.
Тайръл вдигна телефона и се закашля няколко пъти, преди да се обади.
— Дааа? — каза той с неясен глас.
— Какво става там? — извика силно една жена по линията. — Не мога да се свържа с никой, нито с господин Ван Ностранд, нито със съпруга си в колата. — Никой!… Къде беше през последните пет минути? Толкова звънях и — нищо!
— Оглеждах наоколо — отговори Хайторн.
— Имаше доста изстрели.
— Може да е имало лов на елени — каза Тайръл, спомняйки си играта на Пул с двамата пилоти.
— С автомат? През нощта?
— Различни хора, различни вкусове.
— Луди хора, всички тук са луди.
— Да…
— Добре, ако се свържеш с господин Ван или някой от другите, кажи им, че съм тук, в кухнята. Ако искат вечеря, могат да ми се обадят! — с тази декларация готвачката на имението затръшна телефона.
Съществуващото положение беше дори още по-объркващо и жената го потвърди. Всички бяха избягали, вероятно убивайки човека, който не е искал да се присъедини към тях и би могъл да ги издаде. Тук сякаш беше настъпила битката при Армагедон103. Дошло е времето. Тази вечер ще е. Да се спасим! Какво друго би могло да бъде?… Тук имаше отговори, но единственият истински отговор, връзката с Баярат, беше в мъртвите мозъчни клетки на мъртвия Ван Ностранд.
Хайторн извади опръскания с кръв пистолет от кобура на убития пазач. Хвана го между палеца и показалеца си, отнесе го до малката открита баня, където го изтри с хартиени кърпички и го пъхна в колана си. Върна се при апаратурата и още веднъж я огледа, концентрирайки се в таблото, което беше най-близко до изхода. Предполагаше, че с него се задействат бариерите на пътя. Имаше шест цветни бутона, образуващи два еднакви триъгълника, един до друг. Бутоните отдолу вляво бяха зелени, вдясно от тях кафяви, а отгоре, малко по-големи от тези долу, червени. Под всеки имаше жълта табела с черен надпис. На тях пишеше: отворено, затворено, а под червения бутон отгоре с по-едри букви: ТРЕВОГА.
Тайръл избра левия триъгълник и натисна зеления ОТВОРЕНО — по-близката бариера бавно се вдигна. Той натисна кафявия и тя се върна до първоначалното си положение. Левият триъгълник очевидно беше за превозни средства, влизащи в имението, а десният — за излизащи. За да бъде сигурен, той повтори процедурата на втория триъгълник — по-далечната бариера се вдигна и падна. Толкова с висшите технологии, нямаше смисъл, нито причина да задейства тревогата. Беше взел решение, отчитайки, че поне за момент рискът е минимален. Щеше да отиде при Пул и Нелсън и да им го предложи. Можеха или да излетят с пилотите и да преследват връзката Шарлот, Северна Каролина — да открият кой точно щеше да придружи Ностранд до международния полет, или да останат с него и да претърсят кабинета на Ван Ностранд. Изборът беше техен, но и двете алтернативи бяха важни. Зелената светлина на летището би могла да дойде от различни хора, произходът й — бюрократично скрит или фалшифициран, но връзката можеше да бъде проследена нагоре. От друга страна, Тайръл би могъл да използва два допълнителни чифта очи, за да огледа подробно това, което биха могли да намерят в кабинета на Ван Ностранд, както и в останалата част от жилището му. Човек, напуснал дома си при влудяващи условия, наложени от господаря на тази къща, лесно би могъл да бъде невнимателен.