— О, Боже мой — прошепна младежът, като се наведе над тялото на убитата жена в униформа и потрепера, докато снемаше оръжието от ръката й. Малки вълнички се плискаха над лицето й. — Няма ли някой друг тук?
— Никой, който да е от значение. — Жената зарея поглед нагоре към укреплението на острова и в паметта й изплуваха спомени. — Освен един ненормален градинар, който се грижи за глутница кучета, порода мастиф, а той самият е лесно управляем. Собственикът на този остров е мой стар приятел, възрастен човек, който се нуждае от медицинска помощ. Той е в Маями, Флорида, за рентгенова терапия. Отива там на първо число всеки месец за пет дни. Това е всичко, което трябва да знаеш. Ела, ще се качим горе по стълбите.
— Кой е този човек? — попита момчето, като гледаше Баярат на пясъка.
— Моят единствен и истински баща — отговори Амая Акуире-Баярат меко, замечтано, докато вървяха трудно през пясъците. Тя замълча и Николо усети, че не трябва да прекъсва мислите й. А какви бяха те? Най-щастливите две години от един живот, отдаден на ада. Padrone, vizioso elegante12, беше мъжът, когото бе обичала най-много. На двадесет и четири годишна възраст той е контролирал казината в Хавана. Едно високо, златнорусо момче от Куба, с леденосини очи, избрано от господата в Палермо, Ню Йорк и Маями. Не се страхуваше от никого, а всяваше страх у всеки, който се противопоставяше на неговите решения. Малцината, които имаха тоя кураж, после изчезваха. Легендите за него бяха достигнали Бекаа, Бахрейн и Кайро.
Capo dei capi13 на мафията го беше избрал, защото вярваше, че той е най-талантливият младеж след Капоне. Последният беше управлявал Чикаго в Америка от времето, когато беше едва на 27 години. Но всичко се сгромоляса за младия padrone, когато лудият Фидел слезе от планината и разруши всичко, включително и Куба, която се бе заклел да спаси.
Нищо обаче не спря златния viziozo elegante, мъжа, наречен от някои „Марс в Карибско море“. Той отиде първо до Буенос Айрес, където изгради организация, нямаща равна на себе си. Тя се сработи с генералите, разбира се. После той се премести в Рио де Женейро, където продължи да изгражда мрежата. Там надмина своите най-дивни мечти. Така, укрепил позициите си, той посредничеше в убийствата по целия свят от едно имение, надхвърлящо 10 000 акра земя. Разгърна цяла армия от бивши войници, специалисти по изкуството да се убива, служили в армиите на много страни. Продаваше тези момчета за нечувани суми. Политическите убийства бяха негов патент, а купувачите нямаха край. La nostra Legione Straniero14 беше наричана организацията от господата, които ревяха от смях, докато пиеха своето вино в Палермо, Ню Йорк, Маями и Далас и приемаха своя процент от всяко платено убийство. Наистина padrone вече го нямаше, но неговият чуждестранен легион беше истинска невидима армия.
Накрая възрастта и болестта принудиха padrone да се оттегли на своя непревземаем остров. И тогава една жена влезе в живота му. От другата страна на земното кълбо Баярат беше жестоко ранена в кипърското пристанище Василико. Там преследвала един наказателен отряд, изпратен от Мосад да убие палестинския герой, който по-късно стана неин съпруг. Докато водела контраатаката, тя хванала в капан убийците извън брега. Подобно на пиратска принцеса, заобикаляйки ги във фланг, в бърза лодка през нощта, ги принудила да влязат в плитчина при прилив. През цялото време подлагала на убийствен огън хванатите на тясно израелци. Улучили я в стомаха с четири куршума, които разкъсали червата й. Животът й бил загубен.
Един лекар в Кипър тайно я закърпил, доколкото могъл, и частично спрял вътрешното кръвотечение. Дълбоко замразена, тя могла да преживее ден или два, но не повече, без модерна хирургия. Имало и друго обстоятелство: никоя болница или хирургически екип с необходимата техника нито в цивилизованото Средиземноморие, нито в Европа не би приела един терорист, без да алармира властите. А Съветския съюз не бил вече убежище.
Обаче новите спешни обаждания до долината Бекаа открили едно възможно разрешение. Разбира се, нямало гаранция за живота й, но трябвало да се опита. Нужно било тя да издържи още два или най-добре три дни. Имало човек в Карибско море, мощният владетел на всичко: от наркотиците, индустриалния шпионаж, военните тайни до извънредните доставки на оръжие. Той работел често и за Бекаа и получавал огромни пари за своето старание в Средния изток. Не можел да откаже на Висшия съвет. Дори не би посмял да стори това.