Постави чашата бренди на бюрото, а тя се плъзна и се разби на паркета. Странно, помисли си Девънпорт, беше я поставил стабилно — но беше ли? Зрението му се замъгли, започна да чува затрудненото си дишане, задушаваше се, къде беше въздухът? Неуверено, той се изправи на крака, мислейки, че еър къндишънът105 се е повредил, а нощта беше гореща, влажна, задушна. Нямаше въздух! Вместо това една остра болка се надигна в гърдите му и бързо се разпространи из цялата горна част на тялото. Ръцете му трепереха, за секунди вече не можеше да ги контролира, след това и краката му не издържаха. Той падна по лице на твърдия под, гърчейки се спазматично. Очите му бяха широко вперени в тавана, но не виждаше нищо.
Тъмнина. Хауърд Девънпорт беше мъртъв.
Вратата на кабинета се отвори, разкривайки фигурата на мъж, облечен в черно, с маска на лицето и тънки копринени ръкавици. Той се обърна и клекна до цилиндъра със смъртоносен газ, чиято дюза беше промушена под вратата. Завъртя копчето и прекъсна подаването. После стана, премина покрай мъртвия до двата френски прозореца и ги отвори. Летният топъл въздух изпълни стаята с миризми от градината. Мъжът отиде до пишещата машина и прочете оставката на Девънпорт. Той я свали от валяка, смачка я и я напъха в джоба на панталона си. След това сложи чист лист в машината и написа следното:
Скъпи г-н Президент,
С изключително съжаление Ви поднасям оставката си, която влиза в сила незабавно, поради проблеми, свързани с личното ми здраве, които криех от моята скъпа жена. Директно казано, аз повече не мога да работя, което доста от моите колеги несъмнено ще потвърдят.
Докторът ми в Швейцария, на когото съм обещал пълна дискретност, ме информира, че сега всичко е въпрос само на дни.
Писмото прекъсваше изведнъж и Скорпион 24, според разпорежданията, дадени му предната сутрин от Скорпион едно, събра смъртоносната екипировка и напусна стаята през френските прозорци.
Във Феърфакс, Вирджиния, полицията беше напуснала двете свързани стаи в Шенадоа Лодж и на нейно място се беше появил униформеният капитан Хенри Стивънс.
— За бога, Тай, успокой се!
— Добре, Хенри, добре — каза все още бледият Хайторн, седнал на края на леглото. Нелсън и Пул тревожно се бяха облегнали на столовете в стаята. — Просто е невъзможно! Познах я, познах очите й, и тя ме позна! Но това беше една стара жена, едва способна да се държи на крака. Въпреки това я познах!
— Повтарям — каза Стивънс, застанал срещу Тайръл. — Жената, която си видял, е една италианска контеса на име Кабрини или нещо такова, и е много суетна, според рецепцията. Дори не пожелала да се подпише в регистъра долу, тъй като — забележи това — не била „подходящо облечена“. Накарала ги да й го занесат в апартамента. Проверих я чрез имиграционните власти. Тя е златна овца, от горе до долу, с всичките й милиони и прочее.
— Тя напусна хотела. Защо?
— Както и още двайсет и двама от гостите, а мотелът побира само трийсет и пет. На паркинга беше убит човек, Тай, а тези туристи не са с железни нерви.
— Добре, добре… ще се успокоя. Но просто не мога да изтрия това лице от съзнанието си! — повтори Хайторн, тресейки глава. — Стара, тя беше толкова стара, но познах очите й — познах ги.
— Генетиците твърдят, че съществуват точно сто трийсет и две вариации на форма и цвят на очите, нито повече, нито по-малко — обяви Пул. — Това е твърде малка цифра, като се има предвид броят на хората по света. „Не се ли познаваме?“ е един от въпросите, които хората най-често си задават.
— Благодаря — Хайторн се обърна отново към Хенри Стивънс. — Преди да започне цялата тази лудост, аз ти се обаждах. Не знам как ще го направиш, но трябва.
— Какво трябва?
— Първо ми кажи истината, някой знае ли, би ли могъл да знае, че Ван Ностранд е мъртъв.
— Не. Информацията е засекретена, къщата е изолирана и охранявана. Диспечерът от Феърфакс и двамата патрулиращи са професионалисти и си разбират от работата. Така че не могат да бъдат уловени. В случай на изтичане на информация, и тримата са извън района.
— Добре. Тогава ще трябва да натиснеш всеки бутон, който можеш, за да ми уредиш среща с държавния секретар. Тази нощ, още сега. Не можем да губим нито минута.
— Ти си лунатик. Почти полунощ е!
— Да, знам, а също знам и че Ван Ностранд тайно се измъкваше от страната, защото държавният секретар му беше разчистил пътя.
— Не ти вярвам!
— Повярвай. Елегантният Брус Палисър е уредил нещата, включително и военен ескорт от Шарлот, Северна Каролина. Искам да знам защо.